Вероника Михайловна Тушнова [14 (27 н. с.).03.1915, Казан - 7.07.1965, Москва] е руска поетеса. Родена в семейство на професора по микробиология в Казанския университет Михаил Тушнов и Александра Постникова, завършила Висшите женски Бестужевски курсове в Москва. Пише стихове от дете. Завършва средно училище в Казан, учи в продължение на 4 г. медицински институт в Лениград (1931-1935), но не завършва. Занимава се с живопис. В 1938 г. се омъжва за лекаря-психиатър Юрий Розински, по-късно се развежда с него. През 1941 г. постъпва в Литературния институт „Максим Горки” в Москва, но избухва войната, поетесата работи в болници в Москва и Казан като медицинска сестра и лекар. След войната е рецензент в издателство „Художественная Литература”, очеркист във вестник, води творчески семинар в Литературния институт. В началото на 1950-те г. се омъжва за Юрий Павлович Тимофеев, литератор, главен редактор на издателство „Детский мир”, бракът им продължава около 10 години. Печата от 1944 г. Член на Съюза на писателите на СССР (1946). Поетични сборници: „Первая книга” (1945), „Пути-дороги” (1954), „Дорога на Клухор” (поема, 1954), „Память сердца” (1958), „Второе дыхание” (1960), „Лирика” (1963, 1969), „Сто часов счастья” (1965). Умира от рак на 50 г. Посмъртно е публикувана книгата й „Стихи” (1969). Изявява се и като преводач. Погребана във Ваганковското гробище.

Публикации:

Поезия:

НА МОСТА/ превод: Христо Черняев/ брой 45 ноември 2012

РУСКИ ПОЕТЕСИ - ХХ ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

СТИХОВЕ ЗА ДЪЩЕРЯ МИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 58 януари 2014

ПТИЦА/ превод: Дафинка Станева/ брой 67 ноември 2014

ЩАСТЛИВО И НЕОБЯСНИМО…/ превод: Татяна Любенова/ брой 76 септември 2015

НЕ СПИРА ОБИЧ ДА БЛЕСТИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 136 март 2021

СТО ЧАСА ЩАСТИЕ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 170 септември 2024