Вероника Тушнова

превод: Христо Черняев

Минавала съм тук щастлива,
като дете - сред тишина,
като девойка срамежлива
и като възрастна жена -
и виждах все:
с любов голяма,
лице в лице,
ръка в ръка,
стоят на туй местенце двама
и гледат в тихата река.
Липи дъхтят на сладост лете,
звучат сирени, пее кос…
А те стоят до парапета
на стария ни Камен мост.
Надвисват облаците ниски,
не спира, все ръми дъждът…
А те стоят такива близки,
такива плахички стоят.
Кръжат вихрушки, капят листи,
тъмнее мътната река…
А те стоят такива чисти,
лице в лице,
ръка в ръка.
Редей мъглата. Звездопади
над тях като искрици мрат…

А те стоят
такива млади,
такива вечни,
те стоят.