ПОЕТИ ОТ ЛАТВИЯ
превод от руски: Георги Ангелов
ЗЪРНОТО НА ИСТИНАТА
„Нека клеветят ни враговете - все едно,
зрънце истина в нападките им се таи.”
- Жалко само, че това зърно
е погребано под планини лъжи.
АЗ ГЛАСУВАМ
Аз гласувам -
от все сърце срещу стария живот,
робските закони в робската държава,
нищожните и дребни мисли,
унилите дни под небе мътносиво,
срещу строя, който ни лиши от работа
и отне младостта ни, гласувам!
Аз гласувам -
за светлия ден над земята,
за утриния ободряващ вятър,
за живота ни неудържим,
пълен със кипеж на млади сили,
който си прокарва път широк.
За пролетното пълноводие и затова, че
от цялата душа човек стреми се
към бъдеще, далечина прекрасна!
Аз гласувам -
за земя, по която смърт не жъне, -
на нея вече кълновете зеленеят, -
за Родината, за земята на предците -
в света едничка крепост е на свободата.
Нека тя да бъде изобилна,
нека в нея раснат градове,
нов сок в лозите нека да набъбва
и от ален мак да запламти степта!
Аз гласувам -
за белите брези, едва дочуто
над Латвия шумящи,
за ярките цветя в ливади пролетни,
за морето, люлеещо със светли струи
слънцето завинаги изгряло!
За шума от турбините на електростанциите речни,
за труд - кипящ, усилен, бодър,
за тези дни, от които по-прекрасни няма,
за нашето Утре -
аз гласувам!
РАЗГОВОР С ДЕТЕ
- А защо без крака е този чичко?
- Воювал е, момчето ми.
- А защо без крака се е върнал?
- Няма да го разбереш, момчето ми.
- А защо е отишъл на война?
- Буржоата са го карали, момчето ми.
- А защо са го карали буржоата?
- Пари им трябвали, момчето ми.
- А за какво са им трябвали парите?
- За да дебелеят, момчето ми.
- По-добре хората да бяха избили буржоата …
- За какво говориш, как може, момчето ми!
- Може!
ПОДАРИ МИ
Подари ми шепота на този свят -
височината вече не понасям.
Помпозната реч,
гърмящата улица
нека той да се опита да прошепне.
Подари ми магнетофонна лента
със звездни разговори -
не разбирам никога
за какво си шепнат.
Но никога не викат.
Те и без вик
са огромни.
Подари ми
една забравена неясна дума,
съвсем незначителна,
толкова незначителна,
като глас на листо,
което се държи на гола
декемврийска клонка.
