Ян Райнис (псевдоним на Янис Кришянович Плиекшан), латвийски поет, драматург, преводач, общественик, е роден на 30.08. (11.09.) 1865 г. в село Варславани, Илукстенска околия, Курландска губерния, сега Екабпилски район, в семейство на арендатор на имение. Завършва гимназия в Рига (1884) и юридическия факултет на Петербургския университет (1884-1888). Печата от 1887 г. Завърнал се в родината си, работи като адвокат в гр. Вилно, редактира вестник „Диенас Лапа” („Ежедневен лист”, 1891 - 1895). Изгражда т. нар. „Ново течение”, за което е арестуван и попада в затвора през 1897 г. В затвора довършва превода си на Гьотевия „Фауст”. Под паричен залог жена му Елза Розенберг (1865-1943), по-известна като поетесата Аспазия, успява да го освободи от затвора. Двамата са интернирани в град Псков, където живеят от декември 1897 до юни 1899 г. - пишат стихове и проза, рецензират разкази, активно превеждат. От 1899 г. до 1903 г. са интернирани в град Слобоской, Вятска губерния, където Райнис издава първия си сборник, наситен с революционни настроения - „Далечни отзвуци от синьото небе” (1903), последван от „Посеви на революцията” (1905) и драмата „Огън и нощ” (1905). Заплашен от нов арест, през 1905 г. Райнис и съпругата му тайно заминават за Швейцария. Там той издава поетичните си сборници „Тиха книга” (1909), „Ония, които не забравят” (1911), „Край и начало” (1912), алегоричната поема „Ave, sol!” (1910) - поетичен химн на революцията. В емиграция създава пиесите „Златният кон” (1910), „Индулис и Ария” (1911), „Вей, ветре!” (1913), „Свирих и танцувах” (1919), „Йосиф и неговите братя” (1919). През 1920 г. се връща в буржоазна Латвия, пише историческата трагедия „Иля Муромец” (1922), остра политическа сатира, превежда от различни езици, издава книгата със стихове „Пет ескизни тетрадки на Дагда” (1925), няколко книги с поезия за деца. Кандидатира се за президент, но не спечелва. През 1920 г. е избран за депутат в Конституционното събрание на Латвийската република. Един от авторите на латвийската конституция. В периода 1921-1925 г. е директор на Националния театър, а през 1926-1928 г. е министър на образованието. Награден с най-високата награда на страната - ордена „Три звезди” I степен (1925). Като първи председател на Обществото за културно сближаване с народите на СССР посещава Съветския Съюз през 1926 г. Умира на 12.09. 1929 г. в Юрмала, Латвийска република. Погребан в Рига. Произведеният му са преведени на повече от 40 езика. Народен поет на Латвийска ССР (посмъртно, 1940). За латвийците Райнис е това, което е за руснаците - Пушкин. В съветско време са издадени пълните му събрани съчинения в 30 тома.

Публикации:

Поезия:

БЛУДЕН СИН/ превод: Ангел Тодоров/ брой 43 септември 2012

ПОЕТИ ОТ ЛАТВИЯ/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 44 октомври 2012