Линард Петрович Лайценс (Лайцен) [3(15).11.1883 - 14.12.1938] е латвийски писател. Член на КП на Латвия от 1929 г. Роден в семейство на арендатор в Метуми, Яунрозенско. Печата от 1904 г. Участник в Революцията от 1905-1907 г, подлаган на репресии. Организатор на легалния работнически печат и революционната култура в буржоазна Латвия. От 1932 г. живее и работи в СССР. В творчеството му са отразени идеите на революционната борба, ненавистта към капитализма. Автор на сборниците със стихове: „Керван” (1920), „Хо-Тай” (1922), „Семафор” (1924), „Берлин” (1924), „Азиатец” (1929); сборниците с разкази „Оправданите” (1921), „Прекрасната Италия” (1925), „Камери” (1929). Роман: „Викащите корпуса” (1930). В руски превод негови избрани произведения в 4 т. са публикувани през 1929-1930 г., а събрани съчинения - в 5 т. през 1931 -1934 г. Посмъртно е публикуван романът „Емигрант” (1967).

Публикации:

Поезия:

ПОЕТИ ОТ ЛАТВИЯ/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 44 октомври 2012