Константин Фофанов

Константин Михайлович Фофанов (18 (30).05.1862, Санкт-Петербург - 17 (30).05. 1911, пак там), руски поет, е роден в многодетно търговско семейство на бивш селянин. Посещава начално училище, евтини частни пансиони и градско училище в Петербург, но не го завършва, тъй като баща му се разорява. Пише стихове от 13-годишен. Дебютира в печата през 1881. Публикува стихове в илюстрираните седмичници и вестник „Ново време”. Автор на сборниците „Стихотворения” (1887), „Стихотворения” (1889), „Сенки и тайни” (1892), повестта в стихове „Барон Клакс” (1892), „Стихотворения” (в пет части, 1896). Поезията му е широко популярна, подражават й мнозина. За творчеството му се отзовават одобрително художникът Иля Репин (автор на портрета на Фофанов, кръстник на сина му), Яков Полонски, Аполон Майков, Лев Толстой, Лесков и Чехов. Мережковски, Брюсов и Горки се отнасят към него с почит и несъмена симпатия. Прекарва последните си 10 години в нищета. Пише много и тогава (над 2 000 стихотворения, както и поеми, приказки, балади ), но издава само сборника „Илюзии” (1900), поемата в октави „Необикновен роман” и поемата „След Голгота” (1910). Баща на поета-егофутурист К. К. Фофанов (с псевдоним Константин Олимпов). Символистите го обявяват за свой предшественик.


Публикации:


Поезия:

ПОЕТИ ОТ СРЕБЪРНИЯ ВЕК/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 44 октомври 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

ТИ ПОМНИШ ЛИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 55 октомври 2013

ДВА СВЯТА/ превод: Димитър Горсов/ брой 55 октомври 2013