Рене Сюли Прюдом (Рене Франсоа Арман Прюдом, Rene-Francois-Armand Prudhomme, 16. 03. 1839, Париж - 7. 09. 1907, Париж) е френски поет. Син на търговец, който пише стихове. Израства като сирак в бедност. Отгледан от чичо си. Учи в лицея „Бонапарт” и в Политехническия институт, където завършва специален математически курс, но е принуден да напусне поради очно заболяване. Бакалавър по литература (1856). Работи около 2 г. в стоманолеярния завод Шнайдер-Крьозо. Завършва право в Париж, работи като чиновник в кантора. Издава първата си поетична книга „Станси и поеми” през 1865 г., забелязана от Сент-Бьов. В този сборник е стихотворението „Разбита ваза”, за което става носител на първата Нобелова награда за литература през 1901 г. Издава книгите „Авгиеви обори” (1866), „Изпитания” (сонети, 1866), „Италиански бележки” (1868), „Самоти” (1869), „Военни впечатления” (1870), „Съдби” (1872), „Бунтът на цветята” (1872), „Франция” (1874) „Напразна нежност” (1875), „Справедливост” (1878), „Зенит” (1879), „Призма” (1886), „Щастие” (епична поема, 1888). Превежда „За природата на нещата” на римския философ Тит Лукреций Кар. Участва като доброволец в Френско-пруската война (1870-1871), защитава обсадения Париж. През 1870 г. след смъртта на майка си, чичо си и леля си, получава инсулт, при който долната част на тялото му се парализира. Активен привърженик на еврейския офицер капитан Алфред Драйфус, обвинен в шпионаж. Член на Френската академия (1881). Автор на книги по теория на поезията, сборника статии “Поетическо завещание” (1900), „Истинската религия на Паскал” (1905), „Психология на свободния избор” (1906). Пет тома избрани творби на Прюдом се появяват през 1901-1901 г. В последните си години е парализиран. Води почти отшелнически живот. Умира внезапно на 7.09.1907 г. във вилата си в Шатне Малабри край Париж. Погребан в гробището Пер-Лашез в Париж. По стиховете му създават музика Габриел Форе и Цезар Франк.

Публикации:

Поезия:

„ИЗБРАНИ СТИХОТВОРЕНИЯ” (1945) - І / превод: Йордан Ковачев/ брой 42 юли 2012

„ИЗБРАНИ СТИХОТВОРЕНИЯ” (1945) - ІІ/ превод: Йордан Ковачев/ брой 43 септември 2012

„ИЗБРАНИ СТИХОТВОРЕНИЯ” (1945) - ІІІ/ превод: Йордан Ковачев/ брой 44 октомври 2012

СТАЛАКТИТИ/ превод: Методи Вечеров/ брой 79 декември 2015

ДУШАТА/ превод: Иван Карановски/ брой 99 октомври 2017

ПУКНАТАТА ВАЗА/ превод: Иванка Павлова/ брой 137 април 2021

За Сюли Прюдом:

ПРЕДГОВОР КЪМ „ИЗБРАНИ СТИХОТВОРЕНИЯ” НА СЮЛИ ПРЮДОМ/ автор: Йордан Ковачев/ брой 42 юли 2012