ПУКНАТАТА ВАЗА
превод: Иванка Павлова
С един замах неволен на ветрило
пропукана бе вазата с върбика.
Не беше неговият удар силен
и затова ни звук не предизвика.
Но ден след ден разяждайки кристала,
със стъпка сигурна пукнатинката
обхвана вазата, без да пожали
дори на цветето живота кратък.
Пресекна сокът в нежната върбика -
изтекла скрито бе водата прясна.
Това не подозира още никой -
пропукана е вазата прекрасна.
Така любимата ръка ранява,
докосвайки с небрежен жест сърцето.
Невидима пукнатина остава
и любовта увяхва като цвете.
И тази рана малка, но дълбока
расте. И плаче тихичко в гърдите
сърцето. Болката му е жестока.
Не го докосвайте. То е разбито.