Мира Лохвицка (Мария Александровна Лохвицка, 19.11 (1.12.) 1869, Петербург) е руска поетеса. Родена в семейството на адвоката Александър Лохвицки (1830-1884) и Варвара Александровна (по баща фон Хойер) - по всяка вероятност порусена немкиня. Сестра на поетесата Надежда Александровна (1872-1952) - Тефи. Учи в Московския Александровски институт - получава диплома за домашна учителка. Пише от рано, от 1889 г. публикува в периодичния печат. Омъжва се за строителния инженер Евгений Ернестович Жибер -син на професор по архитектура, живеят в столицата Петербург и в Москва, имат пет деца - всички момчета. Първият й поетичен сборник излиза през 1896 г. и е удостоен с Пушкиновата награда. Следващите й поетични книги се появяват през 1898, 1900, 1903 и 1904 г. Здравето й се влошава от края на 1890-те г. - често боледува. През 1905 г. е прикована на легло. Умира в съня си на 35 г. на 27. 08. (9.09.) 1905 г. Физическата причина за смъртта й е неясна - предполага се туберкулоза, стенокардия и др. Погребана е на Николското гробище. През 1907 г. излиза посмъртният й сборник стихотворения и пиеси «Пред залез».

Публикации:

Поезия:

СРЕД ЦВЕТЯТА/ превод: Димитър Горсов/ брой 41 юни 2012

В МИГ НА МИСЪЛ НАЙ-СЛУЧАЙНА…/ превод: Ана Александрова/ брой 44 октомври 2012

РУСКИ ПОЕТЕСИ - ХІХ ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 48 февруари 2013

ПЕСЕН ЗА ЛЮБОВТА/ превод: Димитър Горсов/ брой 58 януари 2014

ДЕНЯТ ГОРЕЩ НЕ Е ЗАГУБИЛ МОЩ…/ превод: Петър Велчев/ брой 114 февруари 2019

НЕБЕСНО ЦВЕТЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 114 февруари 2019

ДУШАТА МИ - ТЯ ЛОТОС ЧИСТ Е…/ превод: Иванка Павлова/ брой 125 февруари 2020