В МИГ НА МИСЪЛ НАЙ-СЛУЧАЙНА…
превод: Ана Александрова
***
В миг на мисъл най-случайна,
или в порив на мечти,
в роза бледна, в роза чайна
мен, поете, въплъти.
Два нюанса в съчетание
като римен славослов:
жълт - ревнивото страдание,
розов - нежната любов.
И помни: Сълзата тайна
е росата на нощта.
Тя е в тази роза чайна
съкровена красота.
И фантазия победна
освети ли твоя стих,
тази роза чайна, бледна
ще тъгува в празник тих.
1896-1898
—————————–
СПЯЩИЯТ ЛЕБЕД
Звънтят тръстиките зелени.
Животът ми е този звън,
а лебедът сред тях стаен е -
духът приспан в тревожен сън.
Там кораби в далечината
светулкат… шир жадуват те.
А тих е заливът. Тъгата
в зеления си гнет расте.
Но звук ли в кротост съкровена
се плъзне с шепот прозвънял,
от сън душата ми нетленна
се буди като лебед бял.
И упоена с дъх на буря -
с вълните - волна е и тя.
Тя - огледало на лазура,
обозначаващ вечността.
1897
***
Если прихоти случайной
И мечтам преграды нет -
Розой бледной, розой чайной
Воплоти меня, поэт!
Двух оттенков сочетанье
Звонкой рифмой славословь:
Желтый - ревности страданье,
Нежно-розовый - любовь.
Вспомни блещущие слезы,
Полуночную росу,
Бледной розы, чайной розы
Сокровенную красу.
Тонкий, сладкий и пахучий
Аромат ее живой
В дивной музыке созвучий,
В строфах пламенных воспой.
И осветит луч победный
Вдохновенья твоего
Розы чайной, розы бледной
И тоску и торжество.
1896-1898
—————————–
СПЯЩИЙ ЛЕБЕДЬ
Земная жизнь моя - звенящий,
Невнятный шорох камыша.
Им убаюкан лебедь спящий,
Моя тревожная душа.
Вдали мелькают торопливо
В исканьях жадных корабли.
Спокойной в заросли залива,
Где дышит грусть, как гнет земли.
Но звук, из трепета рожденный,
Скользнет в шуршанье камыша -
И дрогнет лебедь пробужденный,
Моя бессмертная душа.
И понесется в мир свободы,
Где вторят волнам вздохи бурь,
Где в переменчивые воды
Глядится вечная лазурь.
<1897>