В МИГ НА МИСЪЛ НАЙ-СЛУЧАЙНА…

Мира Лохвицка

превод: Ана Александрова

***

В миг на мисъл най-случайна,
или в порив на мечти,
в роза бледна, в роза чайна
мен, поете, въплъти.

Два нюанса в съчетание
като римен славослов:
жълт - ревнивото страдание,
розов - нежната любов.

И помни: Сълзата тайна
е росата на нощта.
Тя е в тази роза чайна
съкровена красота.

И фантазия победна
освети ли твоя стих,
тази роза чайна, бледна
ще тъгува в празник тих.

1896-1898

—————————–

СПЯЩИЯТ ЛЕБЕД

Звънтят тръстиките зелени.
Животът ми е този звън,
а лебедът сред тях стаен е -
духът приспан в тревожен сън.

Там кораби в далечината
светулкат… шир жадуват те.
А тих е заливът. Тъгата
в зеления си гнет расте.

Но звук ли в кротост съкровена
се плъзне с шепот прозвънял,
от сън душата ми нетленна
се буди като лебед бял.

И упоена с дъх на буря -
с вълните - волна е и тя.
Тя - огледало на лазура,
обозначаващ вечността.

1897


***

Если прихоти случайной
И мечтам преграды нет -
Розой бледной, розой чайной
Воплоти меня, поэт!

Двух оттенков сочетанье
Звонкой рифмой славословь:
Желтый - ревности страданье,
Нежно-розовый - любовь.

Вспомни блещущие слезы,
Полуночную росу,
Бледной розы, чайной розы
Сокровенную красу.

Тонкий, сладкий и пахучий
Аромат ее живой
В дивной музыке созвучий,
В строфах пламенных воспой.

И осветит луч победный
Вдохновенья твоего
Розы чайной, розы бледной
И тоску и торжество.

1896-1898

—————————–

СПЯЩИЙ ЛЕБЕДЬ

Земная жизнь моя - звенящий,
Невнятный шорох камыша.
Им убаюкан лебедь спящий,
Моя тревожная душа.

Вдали мелькают торопливо
В исканьях жадных корабли.
Спокойной в заросли залива,
Где дышит грусть, как гнет земли.

Но звук, из трепета рожденный,
Скользнет в шуршанье камыша -
И дрогнет лебедь пробужденный,
Моя бессмертная душа.

И понесется в мир свободы,
Где вторят волнам вздохи бурь,
Где в переменчивые воды
Глядится вечная лазурь.

<1897>