Маргарита Алигер

Маргарита Йосифовна Алигер (Алигер-Макарова), руска съветска поетеса, е родена на 24.09. (7.10. н.с.) 1915 г. в Одеса в еврейско семейство на служащи. Истинска фамилия - Зейлигер. Завършва химически техникум, работи по специалността си в завод. През 1934-1937 г. учи в Литературния институт „А. М. Горки”. Публикува от 1933 г. Член на СП на СССР от 1938 г. Член на ВКП(б) от 1942 г. Първата й стихосбирка „Рождена година” излиза през 1938 г. В цялото си творчество пресъздава героико-романтичния образ на съвременника. Кореспондент е на в. „Сталински сокол” в блокадния Ленинград около година. През 1942 г. създава поемата „Зоя”, за която е удостоена през 1943 г. със Сталинска награда. После издава сборниците „Железният път” (1939), „Камъни и треви” (1940), „В памет на храбрите” (1942), „Лирика” (1943), „Избрано” (1947), „Първи знаци” (1948), „Ленинските планини” (1953), „Няколко крачки” (1963), „Стихове” (1967), „Синият час” (1970) поемите „Приказка за правдата” (1945 г., отново за партизанката Зоя Космодемянска) и „Твоята победа” (1945), пиесите „Приказка за правдата” (1945), „Първият гръм” (1947) и др. Преводач на съвременни (украински, азербайджански, узбекски) и чужди (американски, сръбски и др.) поети. Пише пътеписи „Завръщане в Чили: две пътешествия” (1966), „Срещи и раздели” (1981). Поетичните й преводи излизат в книгата „Огромният свят” (1968). Книга със спомени „Пътечка в ръжта. За поетите и поезията” (1980). Член на ръководството на СП на РСФСР и на СП на СССР. Наградена с Почетен знак (1939), 2 ордена Трудово червено знаме (1965, 1984). За преводаческата й дейност е наградена с международната награда „Пабло Неруда” (1989). Член на редколегията на алманаха „Литературна Москва”. В политическо отношение е убедена привърженица на Сталин. Първият й мъж, композиторът Константин Макаров-Ракитин, е убит на фронта край Ярцево като доброволец. Синът им Дмитрий умира на 1 месец. Дъщеря им - поетесата Таня Макарова (1940-1974) - се самоубива. Бащата на втората й дъщеря - Александър Фадеев, също се самоубива. Дъщеря им Мария, омъжила се за немския поет Ханс Магнус Енцесбергер, също доброволно се разделя с живота през 1992 г. в Англия след развода си с поета. През 1990 г. умира и третият й съпруг Игор Черноуцан - завеждащ отдел култура в ЦК. Самата Алигер загива при нещастен случай (пада в дълбока канавка) на 1.08. 1992 г. край вилата си в московското предградие Мичуринец. Погребана в Переделкинското гробище.


Публикации:


Поезия:

НЕ, НЕ ПОД ЯВОРА КЛОНАТИ…/ превод от руски: Красимира Василева/ брой 40 май 2012

ЕСЕН/ превод: Мария Грубешлиева/ брой 44 октомври 2012

НА ЧОВЕКА ПО ПЪТЯ/ превод: Мария Шандуркова/ брой 44 октомври 2012

ТИШИНА/ превод: Пенчо Симов/ брой 46 декември 2012

РУСКИ ПОЕТЕСИ - ХХ ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

ГРЕШКИТЕ МИ НИКОЙ НЕ ПРОЩАВА…/ превод: Елисавета Багряна/ брой 53 юли 2013

ПИСМО ОТ БОЙНАТА ЛИНИЯ/ превод: Елисавета Багряна/ брой 128 май 2020