Маргарита Алигер

превод от руски: Красимира Василева

***
Не, не под явора клонати,
а в телефонната кабина
сънувах днес гласа ти,
като че бързащ да замине.
Къде ще бързаш, друже стар,
та всеки миг е скъпоценен
с божествения слънчев жар,
с морето в утринно вълнение.
И ми се струва в този миг
безкраен празникът в душата.
Поспри, денят е ведролик,
и часовете не пресмятай.

***
Ще има всичко - пролет, лято
и дъжд, и придошла вода,
и ябълки със цвят богати,
от зрялост ще тежи плода,
и шум от листопад ще има,
и нов сняг - срещай ги доволно.
Ще липсват само хората любими,
които преживяваме неволно.

***
През нощта отдалеч, издълбоко
ми се присънва стихотворение.
Сутринта си спомням една строфа -
перо, от Жар-птица подарено.

Въртя я, обръщам я и пак
виждам - красива е, но сама.
Тази строфа е просто добър знак,
че птицата била е у дома.

За мене всичко отдавна свърши.
Как живея? За това ли мечтах?
Перцето припламва прекършено,
а Жар-птицата отлетя.

***
Ах, такива сме, нетрайни
и преходни сме създания!
А и гарите си крайни
не познаваме отрано.
И посоката не знаем,
и кога ще се отправим…
Но за този факт нехая,
участта ни ми се нрави.
Във човешката професия
не се предсказва нищо, значи -
съществувай светло, весело,
дори когато ти се плаче.