Маргарита Алигер

превод: Пенчо Симов

Върху стрехата желъд чука
и друг след него: трака-трак…
Гласът ти все по-тих е тука
и тъй накрай замлъкваш чак.

До мен безмълвно сядаш, взимаш
безмълвно моята ръка
и правдата несподелима
безмълвно казваш ми така.

И радостта ми е голяма,
загдето с никакви слова
не трябва да отвръщаш - няма
слова, достойни за това.