Маргарита Алигер

превод: Красимир Георгиев

ПЪРВИ ПЪТ СЪБУДИХМЕ СЕ РЕДОМ

…Първи път събудихме се редом
в смътно утро в делничния ден.
Синьо-синьо, тихо-тихо ведър,
ти безмълвно гледаше към мен.

Щастие и мъка в миг видяхме,
те не могат да се разделят…
Затова един до друг мълчахме
в утрото пред трудния ни път.

1946 г.

——————————

ДА ОСТАНА БЕЗ ПРАВО НА РЕВНОСТ НЕ ЩА

Да остана без право на ревност не ща,
задушена от каменна мъка.
Заповядай да тръгна, да търся в нощта
освежаваща хладна разлъка.

Или ти не разбираш любовната стръв,
от която къде да се скрием?
Туй е лекото тяло и тежката кръв,
и сърцата крилати, и ние.

Туй е ранното утро и остър кинжал,
раздробяващ душата на части.
Туй е храброст и страх, туй е пламък и жар,
униженост, величие, честност, лъжа,
от които е нашето щастие.

1954 г.

И ВПЕРВЫЕ МЫ ПРОСНУЛИСЬ РЯДОМ

…И впервые мы проснулись рядом
смутным утром будничного дня.
Синим-синим, тихим-тихим взглядом
ты глядел безмолвно на меня.

Есть минута счастья и печали,
и черты меж них не провести…
Именно об этом мы молчали
первым утром страдного пути.

1946 г.

——————————

НЕ ЛИШАЙ МЕНЯ ПРАВА ТЕБЯ РЕВНОВАТЬ

Не лишай меня права тебя ревновать,
задыхаясь от каменной муки.
Прикажи мне уйти для того, чтоб узнать
освежающий холод разлуки.

Иль тебе непонятно, что значит любовь,
от которой нам некуда деться?
Это легкое тело, тяжелая кровь
и крылатое светлое сердце.

Это раннее утро и ранящий нож,
разрезающий душу на части.
Это храбрость и страх, это пламень и дрожь,
униженье, величье, и честность, и ложь,
из которых слагается счастье.

1954 г.