Маргарита Алигер

превод: Елисавета Багряна

***
Грешките ми никой не прощава.
Уча се да отговарям аз.
Нито лек живот ми обещават
вестниците в утринния час.

Като пеперуди в огън пламват
щедрите на празни думи дни.
Знаци никакви не ме измамват,
не предсказват леки бъднини.

За живота лесен аз що зная?
Дето в книги чела съм, нали?
Но дори на помен, щом гуляя
искам - чак до третите петли,

но снежец сега лети и свети,
светят в далнината огньовце.
Бреме жизнено на раменете,
все пак леко си като перце.

Що, че побелявам на откоси,
че оплаквам се от тежестта -
не тъй трудно ми е да те нося,
както да те хвърля в пропастта.

1946 г.