Морис Поцхишвили, грузински поет, е роден през 1930 г. в Тбилиси. Завършва филологическия факултет на Тбилиския университет (1954). Сборници със стихове и поеми: „Вишни под дъжда” (1957), „Сърцето търси сърце” (1960), „Глас” (1966), „Вяра” (1970), „Младост, с теб съм” (1974), „Птицата на размисъла” (1975), „Дъга на щастието” (1976), „Огненият танц” (1986), и др. Пише освен лирика, балади и басни. Превежда на грузински език руски поети. Умира на 63 г. през 1993 г. и е погребан в Мцхета. Негови стихове у нас са превеждани у нас от Марко Марков, Георги Константинов, Христо Ганов и др.

Публикации:

Поезия:

НЯКЪДЕ ЧУХ ИЛИ НЕЙДЕ ПРОЧЕТОХ…/ превод: Марко Марков/ брой 40 май 2012

ТЕЖКО, ТЕЖКО НА ТОЗИ…/ превод: Марко Марков/ брой 41 юни 2012

ПОД РОЯЛА/ превод: Марко Марков/ брой 44 октомври 2012

СЪНУВАХ ТЕ, ТАТКО/ превод: Иван Бориславов/ брой 57 декември 2013

МОНОТОННА МОЗАЙКА/ превод: Марко Марков / брой 57 декември 2013

ТИШИНА/ превод: Марко Марков/ брой 65 септември 2014

Интервю:

МОРИС ПОЦХИШВИЛИ: „САМАТА СЪЩНОСТ НА ПОЕЗИЯТА Е РЕВОЛЮЦИОННА”/ брой 40 май 2012

За Морис Поцхишвили:

ГРУЗИНСКА ТРАПЕЗА/ автор: Петър Василев/ брой 57 декември 2013