ПОД РОЯЛА

Морис Поцхишвили

превод: Марко Марков

ПОД РОЯЛА

А под рояла
     тишината се търкаляше
подобно пес бездомен
              върху улица.
Не се умилкваше,
                не виеше,
                    не се оплакваше…
Търкаляше се под рояла
                               тишината.


МАЙЧИНО СЪРЦЕ

Това малко огледало
е единственото,
което чупех толкова пъти
                          случайно
            от безсърдечие,
            от незнание,
            от недоглеждане,
единствено в целия свят
огледало,
          където още се виждат
          моите грешки и грехове.


***

Убиецът, който
още никого не е убил,
е по-страшен от убиеца,
който
убиец вече е бил.


***

Смъртта идва
винаги по-рано, отколкото трябва.
Бедата никога не закъснява.
А щастието
         всеки път
             се бави някъде по пътя…


СЪНЯТ ГОЛЯМ И МАЛЪК

Ние цял живот се борим със съня.
Малкият сън
       успяваме да преодолеем,
но бедата е,
             че никой никога
             не ще победи големия.


СЪС ЗАТАЕН ДЪХ

Той закъсня,
          ала дойде все пак -
снегът яви се
като лекар в бяла манта,
за да прислуша
              моето сърце
с безстрастната слушалка
на хладната луна.
Дочувам неговият глас нечут:
„Въздишайте дълбоко и свободно!”
А аз, стаил дъха си упорито,
очаквам те,
              април мой, бял.


***

Печално,
но е факт: конете
приучени чудесно да танцуват
в цирка,
са непригодни да преодоляват
препятствията
на живота.


БЕЗСЪНИЦА

Цяла нощ
            не можах да заспя -
някой
        драскаше по вратата
и искаше
       да влезе при мен.
А на разсъмване
вишните в градината разцъфтяха.


***

До теб ли ни е сега,
                     лястовице-певице,
кой ще намери за теб
                     няколко мига взаимност?
Кой се нуждае, кажи,
                     от твоята песен и ласка?
Край нас свистят коли -
                     вече нищо не се чува.
„Хора, кога и как
                     допуснахме ние това!”
Ала потъва викът ми
                     в грохота на колите…
До теб ли ни е сега,
                     лястовице-певице?!


***

           На Тамрико

Напразно търсиш ти
                      в изложбените зали
картина по-красива
                         от нашата
                         прекрасна
                         Грузия.
Недей се пазари,
                       Родината е тази
единствена икона,
                         от която
да снемеш копие
е невъзможно.


***

До мен не се докосвай,
                                пеперудо.
В мен има огън.
                   Или аз съм
в него.


***

Сърцето би ли издържало
                           толкова мъки,
                           толкова беди,
ако даже
и радостта
             е длъжно да издържи?…


***

Вече никога няма да кажа:
- Смъртта е сляпа.

По-добре от всички тя,
коварната,
вижда.
Незабележимо, като лисица,
се прокрадва към жертвата -
и…
Слепецът бях аз.
Не усетих
как се прокрадваше тайно тя
към мене…

- Смъртта е сляпа! -
това
вече никога няма да кажа.


РАЗТВОРЕНО НЕБЕ

Към небето, над нас разтворено, сякаш е нар,
протягам ръка
                  зрънце по зрънце всички звезди да изтръгна,
и на теб да ги дам до една.
За тебе
        мит подир мит изтъкавам,
както детето -
        летящите свои килими.
Когато си болна -
                       твоя сън охранявам безсънно,
стиснал в грижовна десница
                                       шпага от светлина…
Към небето, над нас разтворено, сякаш е нар,
протягам ръка
                зрънце по зрънце всички звезди да изтръгна
и на теб да ги дам до една.


РАЛИ

Диша изнурено
трасето червено,
протегнало дълъг език -
и жадно ближе
месото на гумите…
А колата
лети!


НА ПЪТЯ

Ти не пресичай моя път
                                   през пролетта,
не виждаш ли, животът ми се носи
със скорост шеметна
                         от сто безстрашни коня,
безумно смел на този път велик
с движение еднопосочно:
натам, натам - без връщане назад.


***

Разбрахме,
         че в сърцето му
         лежи тъга,
         подобно тежък сняг напролет,
и беше нужно само
         да промълвим
         две кратки,
         топли думи,
за да се стопи снегът
         и сълзите свещени
         мъката
         да утолят.
Но, знаете ли, никой
не ги изрече.


ИНТЕРЕС

Поне към врага си
сега не губи интерес -
той
в твоята вяра ще влезе,
          прах ще хвърли в очите,
ще опрости греховете, нови
                                        врагове ще ти създаде…
Към враговете поне не губи интерес -
с тях
не е скучно.


СИНИЯТ ШАЛ

Тъй стори ми се
в синята мъгла -
студено му е на Тбилиси
и снегът
покриваше плещите на Мтацминда
подобно твоя шал,
о, мамо!


ЖЕЛАНИЕ

Ако нещо все още искам,
то е още мъничко приказка.
Добра. И лукава.
Мъдра.
Спокойна.

Ако нещо все още искам,
то е още мъничко песен.
Лека. Открита.
Слънчева.
И усмихната.

Ако нещо все още искам,
то е път
в планините.
Сред скали.
Сред страх мимолетен.
…И още мъничко от това,
което виждам
само
насън!


***

Жената е прекрасна винаги.
Във всяко време.
И във всяка възраст.

Видял ли си ти някога жена,
която светлина
да не излъчва?

Зависи само от това
какъв си ти
и с колко огън приближаваш
към съвършенството,
наречено жена…

Жената, мой приятелю,
е винаги
прекрасна!