ТИШИНА
превод: Марко Марков
ТИШИНА
Ти единствено
от тишината
можеш да научиш
тайна.
Пак,
като жена покорна,
тишината
непрестанно шушне.
Разбери,
тя само ти говори.
Всичко друго
шум е безезичен.
***
Ако можеха
тези липи и платани да плачат -
дърварите щяха да бъдат отнесени
от голяма и топла вода.
ВОЕННО УЧЕНИЕ
1.
Полските цветя
може би за пръв път
съжаляват,
че не са в оранжерии
или на твоя прозорец.
2.
Понякога ми се струва:
така отчаяно
в този простор
вика
т
р
е
в
и
ч
к
а
т
а
под ботуша на войника!
3.
Старият летец
с калинка върху тежката си длан:
- Лошо ли ще е времето или хубаво?
- Ще литне ли или няма да литне?…
Времето ще е лошо! Чуваш ли, Мария?
Но защо има сълзи в очите ти?
ПОКУПКО-ПРОДАЖБА
Какво пък,
ако животът е само покупко-продажба,
то
всичко е просто,
не е нужно да се измъчваш дори -
и ти продаваш, и теб те продават…
Побързай, като стар пазар затвори
планетата
и сложи на продажбата край,
ако този живот
е само покупко-продажба…
В ДВОРА НА ВДОВИЦАТА
Цяла нощ
трещеше в пантите
недоволен и сърдит
вятър…
И не се отделяше
от вратата
незаключена.
***
Нещо е станало… Нещо хубаво!
Ако дъжд превали и плакне се слънцето, -
нещо е станало…
Нещо хубаво!
Ако в небето сияят седем ласкави цвята,-
нещо е станало…
Нещо хубаво!
Ако мама в съня си диша спокойно, -
нещо е станало…
Нещо хубаво!
Ако клонка зелена се притиска в прозореца, -
нещо е станало…
Нещо хубаво!
Ако гълъб се рее до гълъбица,-
нещо е станало…
Нещо хубаво!
Ако мъничка кърпа жената плете, -
нещо е станало…
Нещо хубаво!
О, дано да не чуем за нещо лошо!
ТИШИНА
Тишина.
Покрита с мъх платформа
на курортна, глуха жп спирка.
Нейде в бор вечерен тресне изстрел -
и за миг се гънат в ужас релсите.
Сетне пак безмълвие.Затворени
са прозорците прашасали и сини.
Куче не пролайва пред вратите.
Сякаш нищо, нищо вече няма
на земята - ни живот, ни смърт.
Тишина.
И отново - рязък изстрел.
Ехото протътне и замлъкне.
Тишината е непоносима -
сякаш си сред блъсканица градска.
…И мъгла залива коловозите.
Вилите са вцепенени.
Стинат разтревожени горите
и потръпват само върховете.
Тишината е със страх наситена.
Скоро ще отекне изстрел нов.
***
Наклони се и падна земята.
Аз
- реактивният -
т
р
я
б
в
а
с
е
г
а
да летя.
Височината да не губя:
преодолял ли си
здравото притегляне
на слабостите и надеждите,
лети нагоре, лети!
Но всички съмнения
долу хвърли.
Иначе - „свредел”
и взрив.
…Ако се върна сега
там, в света на тревите,
ще съм шепичка пепел върху праха
на предците крилати.
ЛАСТОВИЦА
Вчера, едва мръкна, и мама дочух,
тя ме повика - аз се обадих…
Вятърът стихна - и дъжд заваля…
Тя ме повика… И дъжд заваля…
Бледо небето бе, аз се учудих,
когато под него земя не видях
и се загуби птицата в мрака…
Мама ме викна… И дъжд заваля…
Тя тъгата си криеше, и на небето
в ръцете й нежни луна се полюшваше…
С КРИЛЕ ДА МИСЛИМ
Седем месеца?
Уви,
и седем дни
режима болничен
не издържах.
„Навярно тежко е
да се лежи,
да бъдеш неподвижен”
сега с крилете си
размисля
пеперудата,
влетяла в бялата ми стая
най-случайно
и
страхливо бие се в стъклото на прозореца…
А
какво ли е
в земята да лежиш?
РАЗШИФРОВАНИЯТ ОХЛЮВ
„А може би това
съвсем не е нужно -
да се стремим нанякъде,
да мислим за нещо.
И мост през реката
да строим - трябва ли?
Нали пропастта
и с пълзене се преминава?
Нека така си живеем -
в собствената обвивка.
Нека собствените си мисли
да аплодираме!”
СМЕТКА
Ако вековете
се делят на години,
а годините - на дни,
часове
и минути,
а минутите - на мигове,
то защо ли никой не пресмята
колко
мига
е живял
на този свят?
ВЕХТОШАРЯТ
Хладнокръвно купува и отнася със себе си той
допотопната наша ютия…
С въглени тя се разгаряше
и най-нежната риза на моето детство
мама гладеше с нея, с ютията вечна.
КОКАЛЪТ НА МЪЛЧАНИЕТО
Хвърлих на злобните кучета
кокалът
на мълчанието.
Успокоиха се те, лаят им стихна,
вече ръмжат едно на друго,
сладка и вкусна все пак е огризката,
не им е до гости, не им е до чужди…
Хвърлих на злобните кучета
кокалът
на мълчанието.
РАВНОВЕСИЕ
Старостта се заменя от младост.
Смъртта се заменя от живот.
Болестта -
от радост.
Тъгата -
от смях.
Но
после,
горко ми,
всичко става
обратно.
