Морис Поцхишвили

превод: Марко Марков

***
Някъде чух
         или нейде прочетох -
              в мене звъни
                     и години не стихва:
„Птицата в клетката
          почна да пее -
                 знак, че не ще е
                            свободна никога”.

КАЛЕЙДОСКОП

Питам.
Но сам не зная
какво питам.
Какво моля.
Какво искам.

Зная само:
след мен
ще дойде някой
и ще намери
отговор.

Ще намери отговор.
И ще постави
въпрос.
И на този въпрос
не ще намери
отговор.

ДАМСКИ ГАМБИТ

Следи поне за ден ти старата дъска -
за нея ще тъжиш,
                          за тази бедна пешка.
Обречена е тя.
                    Ти отпусни ръка,
присвий добра уста в молитва и насмешка.

Заменя пак венец за непреклонен шлем
тъй доблестния цар, защото там са двама.
О, само да докосне течащия й шлейф
и сладко да умре за свойта знатна дама.

Умората е в нас. Достатъчно. Ура!
И пешката, и царят лежат върху картона.
Дали това е само прастарата игра -
да вземеш вместо шапка ти скиптър и корона?

Търпим враждата ние в най-дългите войни,
но в крайна сметка всеки
                                   на всекиго е равен.
Кое око тъй будно ни гледа отстрани?
И кой играе в нас, додето ний играем?

Защо е на квадрати безкрайната дъска?
Какво разбра накрая ти, мъничък войнико?
Възхожда към небето великата тъга -
последен въздъх тих на пешката велика.

ВЪПРОС

Кой
е направил повече
за човечеството?
Този, който пръв
е открил
в тръстиката
свирка?
Или този, който пръв
е изсякъл
от камъка
искра?