ТЕЖКО, ТЕЖКО НА ТОЗИ…
превод: Марко Марков
ТЕЖКО, ТЕЖКО НА ТОЗИ…
… Който не е горял -
и в пепел се е превърнал.
Който е бил смел -
и в страхливец се е превърнал.
Който ни е предал -
и в Юда се е превърнал.
Който света е разбрал -
и в мълчание се е превърнал.
Който е бил вълк -
и в куче се е превърнал.
Който дума е бил -
и в гроб се е превърнал.
Който веднъж е пламтял -
и в студ се е превърнал.
Който прозорец е бил -
и в щора се е превърнал.
***
И наистина, глад,
ти си тъй поразителен…
От постелята можеш
даже смъртник да вдигнеш,
да го превеждаш
през дъжд и вятър,
да го пренасяш
през планините,
да го заставяш
пръстта да рови
с пръсти измръзнали -
за да положи
зрънцето вяра
там, сред браздите.
После дълго да чака
и търпеливо
малкото чудо -
новото семе…
Да, наистина, глад,
ти си тъй поразителен!
ВОДЕНИЧЕН КАМЪК
И създадох това,
което бе вече създадено
преди мен.
Това, което бе вече създадено
преди мен
разпилях, разхвърлих, разруших…
Спомних си това, което трябваше да си спомня,
оставих това, което трябваше да оставя,
оплаках това, което трябваше да оплача,
укрепих това, което трябваше да укрепя,
достроих това, което трябваше да достроя.
Направих това, което трябваше да направя!
Пристигна моят наследник
и всичко разпиля, разхвърли, разруши.
И го създаде
отново!
***
Така си и умря,
без никого да заобича
и да намрази -
поне един човек.
Трябва да обичаш,
за да имаш
правото да мразиш.
…Но той
никого
да заобича не успя.
ЕДЕЛВАЙС
Ти
ми харесваше.
Аз
ти вярвах.
И за да не може никой
да ме досегне,
заселих се
на снежен
връх.
Защото знаех:
само ти
си способна да се жертваш
за любовта.
Но ти изведнъж забрави
какво е
висина.
И долу,
в града,
потърси цветче,
откъснато от друг…
Цветче,
заради което
не е нужна
жертва.
ЧОВЕКЪТ
Странно,
но нито в едно училище
като предмет
Любовта
не се преподава.
Незнайно защо,
но в нито един университет
като предмет
Верността
не се чете.
А той,
просветен,
необикновено образован
пак
и пак
е верен
на любовта.
***
Глупак е този,
който мисли,
че ще живее вечно.
И все пак
аз не преставам
да му завиждам.
ЧУЖДИТЕ РАБОТИ
Не е хубаво
да се пъхаш
в чуждите работи,
укоряваш ме.
Но кой ще ми каже
кои са те
в този свят?
***
Да се родя
си струваше
на този свят,
макар и само за това -
поне веднъж
да кажа
„Обичам те”.
ЖАЖДА
Кой знае
колко пъти съм минавал
оттук,
без да забележа,
че водата мога да напия…
Водата ромони,
когато ни измъчва
жажда.
***
Да ти додея искам аз
до смърт -
не искам да те огорчи
смъртта ми.
САМОУБИЙСТВО С ДУМИ
Изреченото
не се завръща
към изреклия го
никога,
и н а ч е
колко ли щяха да са самоубийствата
заради думите…
ПИСМО БЕЗ АДРЕС
Сърцето си
където щете
изпратете -
то ще намери този,
който го очаква
и без адрес.
ВМЕСТО ЕПИТАФИЯ
Покорих смъртта
като неизвестна планета.
И ето,
давам й
своето
име.
***
Нищо
не искам.
Може би
само това:
този спектакъл,
на който присъствам сега,
да не свършва
никога.
КЛАВИР
Върху мокрите жици
като ноти
накацаха лястовици.
Твоята мелодия пиша днес,
пролет.
ПИРАМИДА
„Като билярдни топки сме, ще ни съберат заедно,
ще ни хвърлят в един триъгълник,
после с един удар
ще ни пръснат
и
п
о
е
д
и
н
и
ч
н
о
ще ни вкарат в мрежата на покорността”, -
горчиво, както преди, се шегува в Марсилия
един маркьор, стар човек,
а в неговия френски
се усеща ясно
грузински
акцент.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЗАТВОР
Затворът на затворите
е в мен -
нарича се сърце.
Защото,
ако на някого се случи
подобно птица
да попадне в него,
то той навеки ще остане
там.
***
Неясното не винаги е неясно,
непостижимото - непостижимо,
неказаното - неказано.
Както не винаги
любовта е любов,
а храмът - храм…
Не винаги неясното е неясно за всички.
***
Ако ежедневно
не изчерпваш вода
от бездънния кладенец на паметта си,
след време
тинята ще покрие
бездната
на сърдечната ти памет.
ВЕЗНА
Отмерено,
от някого отмерено е точно:
рождение - смърт,
грешник - праведник,
жена - мъж,
душа - тяло,
кал - чистота…
Отмерено,
от времето отмерено е точно:
измяна - вярност,
пигмей - титан…
Само Родината
и с най-прекрасната чужбина
не може
да се
уравновеси!
ПОЛИГЛОТ
Смъртта е полиглот.
Уви,
по това
още никой не може да се мери с нея -
на всеки език
и с всекиго
разговаря леко.
Но защо живота не разбира тя,
защо с него не успява да се обясни?
КОНЕЦЪТ
Вече два дни
в сърцето си, като в игла,
нямам сили да вдяна
конеца
на надеждата.
