СЪНУВАХ ТЕ, ТАТКО
превод: Иван Бориславов
СЪНУВАХ ТЕ, ТАТКО
Сънувах те, татко, бях заедно с теб,
писма ти ми пишеш от фронта свиреп.
Измъчва те жажда,
пристъпваш едвам,
аз все не успявам вода да ти дам.
Прегарят от слънце небе и трева
и стрелят във тебе, но ти оживя.
През огъня мина
да дойдеш при мен -
от радост безмълвна си днес озарен.
Сънувам ли, или си мисля така,
но ето, че аз те докосвам така.
За страшните рани
устата мълчи,
но болка прочитам във твойте очи.
Сънувах те, татко, бях заедно с теб,
писма ти ми пишеш от фронта свиреп.
Измъчва те жажда,
пристъпваш едвам,
аз все не успявам вода да ти дам.
Мечтата си сякаш ми носиш на длан,
но зная, че пътят не е извървян…
……………………………………..
Ех, как се завръщаш в живота ми ти
със толкова други убити бащи.
ПРИЦЕЛ
В пламъци лумва
стопена стомана -
малка дума,
мъка голяма.
Участ сурова
ни чака отново…
Нали съдбата е буйна река,
вярата - мост като силна ръка!
Водата се пени,
надига се буря.
Години - елени
по моста се втурват.
Смъртта дебне с пушки безумни
и в живота насочва дулата.
Колко са малки куршумите,
а големи сърцата.
