Илия Иванов-Черен
Илия Иванов-Черен (псевдоним на Илия Иванов Илиев) (27.06.1880 - 9.10. 1912) е български писател. Роден в бедно семейство в село Копчелиите, Габровско. Учи в град Казанлък. След завършването на педагогически курсове в Казанлък учителства из Провадийско и Лудогорието (Делиорман). После преподава в новооткрития Институт за слепите в София. Творческата си дейност започва с реалистични разкази из живота на учителството и селската беднота, които публикува в списанието на Антон Сташимиров „Наш живот”. Участник в Балканската война - старши подофицер от Първи софийски пехотен полк. Загива на 32 г. при село Селиолу. Посмъртно е издадената книгата му „Светлина от изток” (1926, Габрово) под редакцията на учителя Неделчо Бенев. Високо ценен от приятеля му Димчо Дебелянов, който възлага много надежди на Илия Иванов-Черен.
Публикации:
Проза:
НЕВЪЗМОЖНО/ брой 39 април 2012
ЗАЩОТО АЗ НЕ ЩЕ СЕ ВЪРНА…/ брой 46 декември 2012
За Илия Иванов-Черен:
СЛЕД НОЩТА/ СЛЕДСМЪРТЕН БЛЯН/ автор: Ботьо Савов/ брой 51 май 2013
ИЛИЯ ИВАНОВ ЧЕРЕН/ автор: Никола Янев/ брой 67 ноември 2014
