ЗАЩОТО АЗ НЕ ЩЕ СЕ ВЪРНА…
Моят учител во литературата и во жизне Антон Страшимиров ми стана кръстник. Той обича тези работи. Нали преименува етрополеца Христо Туджаров. Фамилията му звучала грозно, не я харесвал. Докато го накара да приеме Ясенов. Щом в Русия имат Белий, защо пък ние да нямаме Черен??? - рече Антон и отсече…. Боята си я имам по рождение. От известно време сложих тъмни очила, защото зрението ми отслабна. Самият ми вид е траурен…
Дневник, 1910
Страхът пред ненужното человекоизтербление постепенно се сменяше с жаждата да отидем в пределите, дето живеят в тъма нашите сестри и братя българи. Да прокудим мъката на робството, като им занесем върху ножовете на пушките си лучи от слънцето на свободата… Ще се сбогувам с всички приятели. С всички! Защото аз не се ще върна.
Дневник, 1912
На 11. 10. 1912 г. отделни наши храбреци, които се изкачиха на могилата да стрелят оттам, бяха убити. Там и при такива обстоятелства бе убит учителят от училището за слепи младши подофицерът Илия Иванов!
военна сводка, 1912
