Максимилиан Волошин
Максимилиан Александрович Волошин (истинска фамилия - Кириенко-Волошин), (16 (28). 05.1877, Киев, Украйна, Руската империя - 11.08.1932, Коктебел, Украйна, РСФСР) е руски поет, критик, преводач, художник. По бащина линия предците му са запорожки казаци, от майчина страна - порусени през 17 в. немци. Баща му, юрист, колежки съветник, умира през 1881 г. Прекарва ранното си детство в Таганрог и Севастопол. Възпитаван от майка си Елена Отобалдовна (Глазер, 1850-1923), която се разделя след раждането на бъдещия поет с баща му. Завършва гимназия в Теодосия и през 1897 г. постъпва на юридическия факултет на Московския университет, но през 1900 г. е изключен за участие в студентски вълнения. Пише стихове и превежда от 1890 г. За да се самообразова, заминава за Париж през 1901 г. Слуша лекции в Сорбоната, посещава Лувъра, усилено чете в библиотеките. Пътешества в Испания, Италия, посещава Балеарските острови. След връщането си в Русия (януари 1903) се запознава с много дейци на руската култура: А. Бенуа, Грабар, Брюсов, Блок, Бели и др. През лятото на 1903 г. си купува земя в Коктебел (източната част на Кримския полуостров) и си построява дом. През 1905 г. става масон. Следва кратък брак (1906-1907) с художничката Маргарита Сабашникова, от която и от А. Р. Минцлова се увлича по окултизма, теософията и щайнерианството. Отново посещава Париж, кореспондент е на сп. “Весы”, за което пише статии за съвременното изкуство, за парижки изложби, рецензира нови книги. Редовно публикува във в. “Русь” и “Утро России”, в сп. “Перевал” и “Золотое руно”, в различни алманаси и сборници. Подкрепя творчеството на младите С. М. Городецки, М. А. Кузмин, Л. М. Ремизов, М. Цветаева. През 1908 г. в Париж се запознава с писателя А. Н. Толстой. И двамата писатели влизат в редакцията на сп. “Аполон” на С. К. Маковски. През 1910 г. издава “Стихотворения. 1900-1910″, като повечето творби в нея не излизат от естетиката на символизма. Продължавайки да сътрудничи на сп. “Аполон”, Волошин публикува там стихове, преводи, статии, сред които - за А. Н. Толстой, И. Аненски и др. Свободната асоциативност на мисленето, парадоксалността на писателя в тези статии е близка до френските есеисти. През лятото на 1911 г. се сближава с художниците А. В. Лентулов, Д. Д. Бурдюк, Н. С. Гончарова, М. Ф. Ларионов, чието творчество неведнъж защитава в печата и в дискусии. В годините преди Първата световна война издава няколко свои книги: “За Репин”, сборник със статии “Творчески ликове”, превежда френски автори, усилено рисува. През юли 1914 г. непосредствено преди началото на световната война, заминава за Швейцария - в Дорнах, край Базел, където работи при строителството на “храма” в Гьотеанум. Но доктринерството и кастовостта на щайнернианците го отблъскват и през януари 1915 г. той заминава за Париж. В стиховете си от това време показва ужаса на настъпилото военно време - книгата “Anno tnundi ardentis (1915). Протестът срещу световната касапница е изразен и в цикъл статии “Париж и войната” (1915-1916). През 1916 г. се връща в Русия, пише монография за В. И. Суриков, чете лекции за литературата и изкуството в Теодосия и Керч, подготвя сборник с преводи на Верхарн, рисува акварели. След Октомврийската революция от 1917 г. създава философската поема “Пътищата на Каин” (1921 -1923), поемата “Русия” (1924), стиховете “Домът на поета” (1927), “Владимирската Божия майка” (1929) и др. Работи много като художник, участва в изложби в Теодосия, Одеса, Харков, Москва, Ленинград. Стиховете от последния му период се печатали в “Красная новь”, в сборниците - “Недра”, “Наши дни” и др. Превръща дома си в Коктебел в безплатен приют за писатели и художници (в което активно му помага от 1923 г. втората му жена М. С. Заболоцка), а през 1931 г. го завещава на Съюза на писателите. Умира след втори инсулт и е погребан, по негова молба, на върха на приморския хълм Кючук-Янишар. В поезията е ювелирен майстор на формата, ерудит, живописец,а през втория период на творчеството му преобладават обществените мотиви, поетът се превръща в “почвеник”, а темата за Русия и историята й става основна.
Публикации:
Поезия:
СТИХОВЕ/ превод: Димитър Горсов/ брой 39 април 2012
НИЙ В ТОЗИ СВЯТ СЕ ЗАБЛУДИХМЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 45 ноември 2012
В ДРЕЗГАВИНА ОБВЯТ…/ превод: Петко Недялков/ брой 58 януари 2014
ОХ, КАК ТИХО, ОХ, КАК ЗВЪНКО…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 77 октомври 2015
СТИХОВЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 143 декември 2021
ТУ БЕ МОМИЧЕНЦЕ, ТУ БАБИЧКА НЕВЗРАЧНА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 152 ноември 2022
Публицистика:
ПАМЕТНИК НА ТОЛСТОЙ/ превод: Татяна Любенова/ брой 39 април 2012
Кореспонденция:
