ОТКЪСИ ОТ ПИСМА
подбор и превод: Литературен свят
*
… Ужасно не обичам литературния «бит», литературната «среда».
13-14.02.1925, до М. С. Заболоцка
*
Разказът на М. Булгаков е много талантлив и се запомня във всичките си детайли веднага Но много съжалих, че Вие въпреки това не сте се решили да напечатате «Бялата гвардия», особено след откъса, който прочетох от нея в «Русия». В печата виждаш нещата по-ясно, отколкото в ръкопис…
И при втори прочит тя ми се стори много голяма и оригинална; като дебют на начинаещ писател може да се сравнява само с дебютите на Достоевски и Толстой.
25.03.1925, до Н. С. Ангарски
*
Какво щастие - възможността да живееш извън града, където сега е толкова тесен и зъл животът.
Резултатите от 30-годишната ми дейност: в продажба няма нито една моя книга, по-голямата половина от написаното от мен е под забрана, по различни причини, но на мен по еднакъв начин ми затваряха устата и преди, и след революцията, а преди войната имаше бойкот на книжарниците срещу моите книги…..
9. 04.1925, до С. З. Фьодорченко
*
За моята поезия всъщност за всичките 30 години нямаше нито една критическа статия, нито един благоприятен отзив. Всички тези 30 години аз бях извън литературата.
10.04.1925, до Р. М. Голдовска
*
Обобщавайки резултатите от моята «30-годишна литературна дейност», с гордост констатирам, че: за 30 години не са ме похвалили нито в един вестник, нито в едно списание, че винаги съм бил забранен от цензурата на всички режими (до интелигентската включително и до бойкот на книжарници), че са ме ругали представителите на всички направления, че в продажба няма нито една моя книга, и въпреки това все пак ме знаят и преписват. (А 30-годишна е защото през 1895 г. беше напечатано едно мое гимназиално стихотворение в Теодосия).
11.04.1925, до Я. А. Глотов
*
Много Ви моля да донесете всичко написано от Вас (напечатано и ненапечатано).
28.05.1925, до М. Булгаков
*
Към лъжливата скромност и преувеличената имам същата антипатия, както и към честолюбието.
20.07.1925, до Е. Ф. Голербах
*
При всички правителства аз оставам под цензурна забрана.
12.02.1925, до Я. А. Глотов
*
Вестта за гибелта на Есенин, която едва днес стигна до Коктебел, дълбоко ме потресе…
3.01.1926, до С. А. Толстой
*
Мили Боря, не забравяй, че Коктебел те чака винаги.
6.01.1926, до Андрей Бели
*
Тя (книгата на Анкетил «Le Satan conduit le bal» - бел. ред.) наля много масло в огъня на моята неприязън към следвоенна и въобще политическа Европа. Разбира се, в нито една книга не съм намирал толкова концентриран материал за Европейското варварство.
4.02.1926, до Е. Л. Лан
*
Покойниците в гробовете узряват постепенно за паметници. (по повод смъртта на Есенин. бел. ред.)
9.02.1926, до А. Г. Габричевски
*
Във всеки човек са затворени най-разнообразни възможности: лоши и добри. Само от нас самите зависи кои свои страни ще ни покаже човек. Трябва да правим така, че хората да бъдат по-добри, отколкото са в живота. Хората са безкрайно пластични и необикновено лесно се преобразяват. Именно в случаите, когато се срещаме с проявите на зло, егоизъм, подлост, жестокост, с престъпление, вместо да хвърляме сили за негодувание, трябва да ги съсредоточим в молитва за виновния (Молитвата е заряд на волята, който незабавно се предава на онзи, за когото се молим).
12.02.1926, до А. П. Назаров
*
Балмонт познавам много отблизо и много го обичам.
18.03.1926, до Олга Толстой
*
Дяволът краде времето от човека. «Няма време» е дяволска перифраза, иронично изопачаване на «време повече няма да има».
8.01.1927, до С. Н. Дурилин
*
Обичам конкретния човек, а не разказите за него; живия разговор, а не преписката.
25.10.1927 г., до Е. Я. Архипов
*
Но има чудеса! Балмонт като млад се хвърли от прозореца на III етаж на паважа. Счупи си черепа, ръката, краката. Половин година нищо не зарастваше и той лежеше в болницата. А след като оздравя, стана истински поет. Преди това стиховете му бяха съвсем средни…
3.11.1927, до Л. Т. Белугина
*
Съдбата често се отнася много жестоко към поетите и обича да ги поставя в безизходни положения, на самия край на гибелта, сякаш изпитвайки и насилвайки тяхната воля и вяра. (На тях всъщност и се основава творчеството.) Молитвата (съсредоточието на волеви заряд) е огромна сила, която малцина осъзнават и никой не знае границите й.
14.11.1927, до Е. Буржинска
*
Аз вярвам в реалната помощ на молитвата навсякъде, където има няколко възможности и избор между тях. За мен това не е сляпа вяра, а много пъти проверен опит.
15.06.1930, до Ю. Л. Оболенска
*
Покойният В. Брюсов, който прекара тук последните съзнателни дни от своя живот, казваше: «По-рано в Русия беше Ясна Поляна, а сега е Коктебел, с тази разлика, че в Ясна Поляна отиваха да се изповядат, а в Коктебел отиват да се учат на творчество и да работят».
6.11.1930, до ПВССП
*
Кони също беше «моралист», но моралист дълбок и виждащ моралните последици на постъпките по-дълбоко и широко, отколкото обикновено. Такива моралисти и такъв морал аз обичам и ценя дълбоко.
9.12.1930, до К. М. Добраницки
*
Чудото не е нарушаване на законите на причинността, а момент на осъзнаването на това, че светът всъщност се управлява не от тях, а от прекрасните закони на моралната целесъобразност. В миговете, когато осъзнаваш това, тогава и преживяваш истинското, възвисяващо чудо.
27.02.1931, до С. А. Толстой
