ПАМЕТНИК НА ТОЛСТОЙ
превод: Татяна Любенова
Какъв трябва да бъде той? Аз говоря не за начина да почетем достойно паметта на Толстой, а за чисто скулптурна задача.
Каква трябва да бъде статуята на Толстой на един от площадите в Москва?
В какво е смисълът на паметника? Лицето и фигурата на човека трябва да са негов собствен символ, символ на неговия живот и историческото му значение.
Скулптурният паметник трябва чрез конкретната форма на земния лик на художника или героя да намери това, което в него е вечното и съответстващо на неговото историческо значение. Така например, като си представя паметника на Достоевски, аз го виждам в арестантска дреха, изправен в цял ръст, с окови на нозете, с обръсната гола глава. Лицето му е вдигнато към небето и върху него е изписана почти екстазна радост. Но в тези знаци не трябва да се усещат политически намеци. Обстоятелствата в живота на Достоевски дават материал за символи на общочовешкото. Това, че Достоевски е бил каторжник в Сибир, служи единствено като първообраз на това, че е той е бил каторжник на земята, че на неговите нозе са били оковите на земята, на низките страсти, че главата му тук е била обръсната и гола, като главата на роб, но той и в робски вид и прикован отново възкликва своето “Осанна”. Такова символизиране прави паметника завършен и общоразбираем, тоест понятен в различен план: тези, които няма да могат да се извисят до разбирането на светогледа за съдбата на Достоевски, ще разберат житейския трагизъм на земната му съдба.
Паметникът на Лев Толстой трябва да бъде конен. Можем ли да си представим някой друг от руските писатели на кон: Достоевски, Гогол, Пушкин? Не. Даже Лермонтов не можем да си представим на кон, независимо от неговата мъжественост.
А Лев Толстой можем.
Защо?
Припомнете си всички знаменити конни паметници: верокиевският Колеоне във Венеция, Марк Аврелий на Капитолия, фалконетовският Петър и, накрая, Александър ІІІ на Трубецкой. Те всички са конни, защото изобразяват герои на властта. Каква тежка, принизяваща, тъпчеща (копитата на Атила!) власт изразява конят на Колеоне! Власт мека и мъдра, умиротворяваща и уравновесяваща има в статуята на Марк Аврелий, за която Мицкевич прекрасно е казал, че той сякаш върви сред благославящите го народи. И редом с тази поема Мицкевич поставя Петър, изправил коня си на задни крака накрая на бездната. Конят на Александър ІІІ - това е власт упорита, тежка, сдържана.
Лев Толстой никога нямаше да стане световен писател, ако беше просто художник; той завладява вниманието на света с напрегнатата борба на своята воля, потъвайки в глъбините на собствената си душа.
Разказ за един руски светец разказва, че когато се молел съсредоточено и тихо в своята килия, цялата сграда се разтърсвала и тресяла. Не е ли същата и съдбата на Толстой? Той тихо се моли в Ясна Поляна, а Америка се разтърсва!
Аз виждам Толстой по селски здрав, грубоват, но на облагороден от ездача си кон, без седло, в руска рубашка, с мужишки гащи и боси нозе (спомнете си нозете на Марк Аврелий). Той трябва да е старец, но не грохнал, както през последните години, а такъв, какъвто беше през 90-те. Гол череп, голяма, може би даже прекалено голяма брада. Лицето не много склонено надолу: паметникът трябва да бъде много голям и висок (но в такава пропорция, че и конят, и конникът да преобладават над своя пиедестал), и лицето на Толстой трябва да гледа отвисоко на площада. Като погледнеш, неволно да си спомниш за богатира от билините Иля Морумец като старец, но в никакъв случай това не трябва да напомня богатирът на Васнецов. Върху всичко трябва да лежи дълбоката толстоева простота, толстоевият реализъм.
И в същото време, конникът, който аз виждам, не напомня с нищо на изящната конна статуетка на Трубецкой “Граф Толстой яздещ”.
Сега не мога да си спомня нито един конен паметник в чест на писател и художник, освен конната статуя на Веласкес в Париж. И това е разбираемо, защото Веласкес е живописец на чистата воля.
По такъв начин конният паметник на Толстой ще го постави на съвършено отделно място, подобаващо на него, в историята на съвременното изкуство.
—————————–
Бележки:
Първо публикуван във вестник “Утрото на Русия” (1910, 23 ноември, No 307), под заглавие “Какъв трябва да бъде паметникът на Толстой?”. Разговорите за необходимостта да бъде създаден паметник на Толстой започват още в първите дни след смъртта му. Но всички опити да се направи паметник на Толстой в Москва, както е известно, тогава не се увенчават с успех.
Припомнете си всички знаменити конни паметници: верокиевският Колеоне…фалконетовският Петър…Александър ІІІ - на Трубецкой.
- Андреа Верокио (1435 -1488) - италиански скулптор, живописец и ювелир. В 1496 г. във Венеция е бил открит конен паметник на Бартоломео Колеоне, изпълнен от Верокио.
Фалконе Етиен Морис (1716 -1791) - френски скулптор, автор на конния паметник на Петър I в Петербург (1782).
Трубецкой Павел Петрович (1866-1938) - скулптор на конния паметник на Александър III в Петербург (1909).
Марк Аврелий (121 - 180) - римски император. Волошин споменава за неговия конен паметник, издигнат от Микеланджело в 1538 г. на площада на Капитолия в Рим.
Мицкевич Адам (1798-1855) - полски поет.
Васнецов Виктор Михайлович (1848-1926) - руски художник.
Веласкес Диего Родригес де Силва (1599-1660) - испански художник.
