РУСКА ПЕСЕН
превод: Татяна Любенова
РУСКА ПЕСЕН
Зад рекичката селце мълчи,
път към него се извива тих,
пътят не е дълъг, а широк е,
при селцето се дели на две:
левият към мъртвите върви,
десният - към моя юнак мил.
Тъжно беше, млада, да напътя
двамата най-близки в двата пътя:
годеникът си по левия изпратих,
с плач в земята-майка го покрих;
а приятел в десния замина,
на прощаване едва ми кимна.
1828 г.
—————————–
ЕПИЛОГ
Пях така, без принуждение,
както славей върху вейка,
с живите си впечатления
пълнех младостта си лека.
Със приятел съм, а милата
търсих винаги с душа.
С песните на любовта си
дълго, дълго те зовях.
1828 г.
—————————–
***
Нека животът и насладите
завинаги не са ни дадени
и като падаща звезда,
един миг само, красота да е.
Така да е! Божи закон
без да роптая - благославям,
цветята пъстри в пътя мой
като живота разпилявам.
Края на 1820-те - началото на 1830-те г.
РУССКАЯ ПЕСНЯ
Как за реченькой слободушка стоит,
По слободке той дороженька бежит,
Путь-дорожка широка, да не длинна,
Разбегается в две стороны она:
Как налево - на кладбище к мертвецам,
А направо - к закавказким молодцам.
Грустно было провожат мне, молодой,
Двух родимых и по той и по другой:
Обручальника по левой проводя,
С плачем матерю-землей покрыла я;
А налетный друг уехал по другой,
На прощанье мне кивнувши головой.
1828 г.
—————————–
ЭПИЛОГ
Так певал без принужденья,
Как на ветке соловей,
Я живые впечатленья
Полной юности моей.
Счастлив другом, милой девы
Все искал душою я.
И любви моей напевы
Долго кликали тебя.
1828 г.
—————————–
***
Пусть нам даны не навсегда
И жизнь, и жизни наслажденье,
Пусть, как падучая звезда,
Краса блестит одно мгновенье,
Да будет так! Закон богов
Без ропота благословляю,
А все на путь мой я цветов,
Как жизнь минутных, рассыпаю.
Конец 1820-х - начало 1830-х
