Антон Делвиг

превод: Александър Миланов

РОМАНС

Прекрасен ден, вълшебен ден;
    и слънце, и любов!
Простор, от блясък озарен,
    в сърцето - светъл зов.
Станете от съня, поля!
    Живот да закипи!
„До гроб ще бъде твоя тя -
    сърцето ми шепти.

Ех, ластовичке, за какво
    кръжиш във утринта?
Във пролетното зарево
    зовеш ти любовта.
Но тя във мене запламтя
    и вечно ще пламти.
„До гроб ще бъде твоя тя” -
    сърцето ми шепти.

—————————–

РОМАНС

Прекрасный день, счастливый день -
    И солнце, и любовь!
С нагих полей сбежала тень -
    Светлеет сердце вновь.
Проснитесь, рощи и поля;
    Пусть жизнью все кипит:
Она моя, она моя!
    Мне сердце говорит.

Что вьешься, ласточка, к окну,
    Что, вольная, поешь?
Иль ты щебечешь про весну
    И с ней любовь зовешь?
Но не ко мне, - и без тебя
    В певце любовь горит:
Она моя, она моя!
    Мне сердце говорит.

1823