Пьотр Вяземски

превод: Татяна Любенова

***

Животът в старостта ни - износен е халат:
и да го носим - съвестно, да го оставим - жал;
един към друг привикнали, тъй както брата с брат,
не бива да го кърпим или пък да поправяме.

Тъй както остаряхме и той с нас остаря:
опърпани живеем, той също парцалив е,
със черни краски целият изписан и облян,
ала петната му по-скъпи са от всякакви бродерии.

В тях от перо следи, перо, с което в дните
на радостите светли и облачни печали,
ний всички свои помисли и всички свои тайни,
и изповед, и болки сме предавали.

Върху живота има от минало следи:
записани са там и жалбите, и песните,
лежат на него сенки от скърби и беди,
но прелест тъжна има в тези сенки.

Преданията в него са и отзивът ни роден
за паметта сърдечна, живееща във загуба;
и свежото му утро, и обедния зной
припомняме си ние и във заника.

Обичам още аз животът застаряващ,
със загубите му и тъжните обрати,
като боеца пазещ простреляния плащ,
аз за халата си се грижа със любов и почит.

1875-1877 г.

—————————–

***
Във спомените си аз търся вдъхновение,
във паметта ги съхранявам - наизуст,
и в радостта си не съм чужд на съжаления,
понякога и в радостта животът ми е пуст.

А мислите са тук, сърцето пък е в миналото.
Сред битките единствен от всички оцелях:
край нас замлъкна боят и сред поле заспиващо
зает съм със прибиране на братските тела.

Макар и мъртви те, за мен са живи братя,
животът им е в мен, а аз съм техен залез,
и чакат те в отвъдните си, ласкави обятия
приятеля си стар и братът закъсняващ.

1877 г.

***
Жизнь наша в старости - изношенный халат:
И совестно носит его, и жаль оставить;
Мы с ним давно сжились, давно как с братом брат;
Нельзя нас починить и заново исправить.

Как мы состарились, состарился и он;
В лохмотьях наша жизнь, и он в лохмотьях тоже,
Чернилами он весь расписан, окроплен,
Но эти пятна нам узоров всех дороже;

В отпрыски пера, которому во дни
Мы светлой радости иль облачной печали
Свои все помысли, все таинства свои,
Всю исповедь, всю боль свою передавали.

На жизни так же есть минувшего следы:
Записаны на ней и жалобы и пени,
И на нее легла тень скорби и беды,
Но прелест грустная таится в этой тени.

В ней есть предания, в ней отзыв наш родной
Сердечной памятью еще живет в утрате,
И утро свяжее, и полдня блеск и зной
Припоминаем мы и при дневном закате.

Еще люблю подчас жизнь старую свою
С ее ущербами и грустным поворотом,
И, как боец свой плащ, простреленный в бою,
Я холю свой халат с любовью и почетом.

1875-1877 г.

—————————–

***
В воспоминаниях ещу я вдохновенья,
Одною памятью живу я наизусть,
И радости мои не чужды сожаленья,
И мне отрадою моя бывает грусть.

Жизнь мысли в нынешнем; а сердце жизнь в минувшем.
Сред битвыя один из братьев уцелел:
Кругом умолкнул бой, и на поле уснувшем
Я занят набожно прибраньем братских тел.

Хоть мертвые, но мне они живые братья:
Их жизнь во мне, их дней я пасмурный закат,
И ждут они, чтоб в их загробные объятья
Припал их старый друг, их запоздавший брат.

1877 г.