Октавио Пас
Октавио Пас (Octavio Paz), мексикански писател, преводач, културолог, политически публицист, дипломат, е роден на 31.03. 1914 г. в предградието на Мексико Сити Мискоак. Син на адвокат, журналист и политик със социалистически убеждения. Майка му е от Южна Испания. Учи в САЩ и в Испания право и литература, без да се дипломира. Дебютира с книгата „Дива луна” (1933) Автор на над 40 книги. Участва във ІІ антифашисткия писателски конгрес във Валенсия (1937) и в Испанската гражданска война (1936 -1939) на страната на републиканците, пише поемата „Но пасаран!” („Няма да минат!”, 1936). През 1943 г. е в САЩ, където се запознава с англо-американската модернистична поезия. В 1944-1945 г. живее в САЩ. В края на 40-те г. скъсва с левите сили. Известност му носи първата му прозаична книга „Лабиринтът на самотата” (1950). След края на Втората световна война е посланик във Франция, Япония, САЩ и Индия - до 1968 г., след което се отдава на литературата. Гостуващ професор по испанска литература (1968-1970) в американски университети. Издава списанията „Плурал” (1971-1976), „Вуелта” (ежемесечник, 1976-1998) и др. Книги с поезия: „Корените на човека” (1937), „ Под светлата ти сянка” (1937), “Между камъка и цветето” (1941), „На края на света” (1942), “Свобода на думи” (1949), ”Семена за един химн” (1954), “Вода и вятър” (1959), „Две и едно - три…” (1961), „Саламандър” (1962), „Източен склон” (1969) и мн. др. Литературна критика: “Черно на бяло” (1957), “Руфино Тамайо” (1959), “Смях и разкаяние”, “Кръстопът”, “Поличбите се менят”. Есета за поезията: „Дъга и лира” (1956). Превежда стихове на Башо, Песоа, Аполинер, У. К. Уилямс, шведски поети и др. Носител на Нобелова награда за 1990 г. На български са издадени „Вълни от зрак. Маймуната граматик”, (1994, изд. “Нов Златорог”) избрана поезия в превод на Рада Панчовска; „Двойният пламък. Любов и еротизъм” (1998, изд. “Фабер”) и др. През 2008 се появява „Писма до Томас Сеговия”. Умира на 19.04.1998 г.
Публикации:
Поезия:
НИ ПОБЕДА, НИ ПОРАЖЕНИЕ (Поезия от Мексико)/ бележка и превод: Никола Инджов/ брой 36 януари 2012
ВЯТЪР/ превод: Красимира Василева/ брой 45 ноември 2012
ПРОСТИЯТ ЖИВОТ/ превод: Николай Тодоров/ брой 46 декември 2012
ДУМИТЕ/ превод : Йонка Христова/ брой 52 юни 2013
ПОСЕЩЕНИЯ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014
