Октавио Пас

превод: Красимира Василева

ВЯТЪР

Листата запяват
и ябълки в такт се люлеят игриво.
Вие се розата,
на свежия вятър розата жива.
Облаци тръгват,
във дипли подемат бездънния въздух.
Кръгът на хоризонта
се извива след тях като вързан…
А после изчезва.
И макове бриза горят до насита.
Девойка във пяна
с върха на вълната полита.
А аз се стопявам
в светлина и във пяна, безтелесен.
Светът става вятър,
става въздух, изпълнен със песен.

УЛИЦА

Ни звук на улицата безконечна.
Препъвам се и падам в тъмнина,
повдигам се и тъпча слепешката
изсъхнали листа и неми камъни.
Зад мене някой също тъпче,
замра ли - заедно със мен замира,
пристъпя ли - и той пристъпва.
Озъртам се - край мен е пусто.
И в тъмното не виждам изход,
и в самотата се въртя, въртя,
задънени пресечки пак ме водят
на улицата, по която се промъквам
зад някой, който пада, става,
поглежда ме и шепне - “Пусто е…”

ДВЕ ТЕЛА

Ще се срещнат две тела
и някога ще са вълни
във океана на нощта.

Ще се срещнат две тела
и ще са силни корени,
съединени във нощта.

Но някога телата
ще са хладни камъни,
и нощта - пустиня гола.

Но някога телата
ще са остри ножове,
и нощта - отблясък техен.

И някога телата
ще са падащи звездици
в опустялото небе…