Октавио Пас

превод: Георги Ангелов

Слово, точна нота
и в същото време мъглива;
тъмно и ярко;
извор и рана: огледало;
огледало и сияние;
сияние и кинжал -
жив, любим кинжал,
не, вече не кинжал, а нежна ръка; плод.

Пламък, който ме възпалява;
зеница, примижала -
неподвижна;
зеница на главозамайваща височина;
непреодолимo студена светлина,
която пронизва бездната,
достига нищото, думите,
мимолетно кристални
и - бързо покорява
съдбата ми.

Слово, което е само по себе си,
още не мое, вече без мен -
като костилка в конфитюр,
безименно, снажно, - плът моя, тяло;
най-вкусна сол,
застинал брилянт на тъмните ми сълзи.

Слово, напуснато слово,
чисто и омърсено, свободно -
като облак или вода;
като око, блуждаещо по земята;
като мен, забравил себе си.

Слово, едно слово,
предсмъртно и най-първо;
слово мълчаливо и слово бъбриво;
тайнственост и пепел.

Слово, ти слово неизразимо,
красота неистова,
син меч -
мълния!
Ти пронизваш гръдта ми
и ме убиваш.