Ендре Ади, унгарски поет, публицист, разказвач е роден на 22.11. 1877 г. в село Ердминдсент, Трансилвания (Австро-Унгария, днес в Румъния, сега селото носи името на поета). Потомък на обедняло благородническо семейство. Син на Льоринц Ади - дребен земевладелец, и Мария Пастор - дъщеря на протестантски проповедник. До 9-годишен учи в калвинисткото училище при манастира, където служи майка му, после - в католическа гимназия в град Нагикароли и калвинистки колеж в град Зилах (сега Залеу). След завършването на колежа постъпва в юридическия факултет на Дебреценския университет, но скоро го оставя и започва работа като журналист в град Дебрецен. Целия си живот прекарва като журналист, преминавайки от един провинциален вестник в друг. От 1900 до 1904 г. живее в град Надварад (сега Орадеа) и работи в опозиционен политически вестник. Дебютира със сборника „Стихове” (1899). През 1903 г. се запознава с 5 г. по-младата от него съпруга на парижки търговец Адел Брюл - понякога истерична и много ревнива, властна, кокетничеща и капризна особа, наричана от него Леда, с която преживява бурен роман. В следващите години живее в Будапеща и Париж (1904-1906). Ади се връща в Унгария през 1906 г. и издава сборника „Нови стихове”, последвана от стихосбирките „Кръв и злато” (1907), „В колесницата на свети Илия” (1908), „Искам да бъда обичан” (1909), „Стихове на всички тайнства” (1910), „Живот побягнал” (1912), „Нашата любов” (1913), „Кой ме е видял?” (1914). Проявява таланта си на разказвач в изследването „Петьофи не се продава” (1910). Работи като чуждестранен кореспондент на “Budapesti naplon”, пише патриотични статии и стихотворения. От 1908 г. постоянно публикува свои творби в сп. „Нюгат” („Nyugat”) - „Запад”. През 1909 г. вследствие на поредната криза в отношенията си с Леда, пребивава в психиатрична клиника. Протестира срещу Първата световна война в стихосбирката си „Начело на мъртвите” (1918). Сключва брак (1915) с двадесетгодишната Берта Бонца, която в стиховете си нарича Чинска. През 1918 г. е избран за председател на новоучредената „Vorosmarty Academy”. Револцията от 1918 г. го заварва много болен. Страдащ от алкохолизъм, измъчван от противоречия, Ендре Ади умира от пневмония на 27.01.1919 г. в Будапеща, Унгария. Погребан в будапещенското гробище „Керепеши”. Един от тримата големи в унгарската поезия, наред с Шандор Петьофи и Атила Йожеф. У нас са публикувани „Избрани стихове” (1972) и „Стихове” (1977) под редакцията на Невена Стефанова. Превеждан от Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев, Иван Хаджихристов, Невена Стефанова, Нино Николов, Георги Крумов, Йордан Стратиев, Александър Миланов, Биньо Иванов, Дьорд Сонди, Първан Стефанов, Пламен Цонев, Чавдар Добрев и др. Стиховете му са преведени на 26 езика.

Публикации:

Поезия:

ПРАВНУКЪТ НА ДОЖА ГЕОРГ/ превод: Йордан Стратиев/ брой 32 септември 2011

ОЧИТЕ ТИ ОПАЗВАМ/ превод: Нино Николов/ брой 42 юли 2012

ДА ТЕ ЗАПАЗЯ ТРАЙНО/ превод: Невена Стефанова/ брой 77 октомври 2015

В ЕДНА ПРЕГРЪДКА ДА ПОТЪНА…/ превод: Петър Велчев/ брой 92 февруари 2017

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ СТРАЖАТА/ превод: Атанас Далчев/ брой 126 март 2020

В ПАРИЖ ПРИСТИГНА ЕСЕНТА/ превод: Невена Стефанова/ брой 135 февруари 2021

ДЕСЕТГОДИШНАТА ЕВА/ превод: Нино Николов/ брой 144 януари 2022