Ендре Ади

превод: Нино Николов

Женствено очите й синеят,
устничките й са влажни пъпки;
аз ще я целуна и от нея
омагьосан, плах ще се отдръпна.

Ева чака другиго. Когато
и трева на гроба ми порасне,
грабната във нечии обятия,
тя ще се целува дълго, страстно.

В нейните черти лежи погребан
образът на моята съпруга -
мъката ми в благо, във потребност
ще се въплъти, ала за другиго.

Твърдата й гръд със трепет чака
някого, когото да обича,
и кълна се аз, че тоя някой
не на друг - на мене ще прилича.