Ендре Ади

превод: Атанас Далчев

Пазители, на своя пост бъдете!
Осеяна е гъсто със звезди нощта,
рояк светулки из градината снове,
подобно спомени от минали лета,
от флорентинското задушно лято,
с последните прощални часове
на есенеещото Лидо слято,
от танцувалния салон на вечерта,
цял в пара, с кичури зелени.
Дни хубави, живени,
отминали, безсмъртни, знам, сте вие,
защото съхраняваме ви ние
с усмивка във сърцата клети.
Пазители, на поста си бъдете!
Пазители, на поста си бъдете!
Животът жив е, да живее иска,
той с толкоз красоти не ни обкичва,
за да ни хулят и потискат
окървавени глупави величия.
Ах, толкоз тъжно е да си човек
и клетвите с животни тъй ужасни,
че всички нощи ясни
и днес ни спомнят вярата крилата,
втъкана със човека в Красотата,
и ако още съществувате вий, клети
пазители, на поста си бъдете: бдете!

1914