Литературен свят

В ПАРИЖ ПРИСТИГНА ЕСЕНТА

В ПАРИЖ ПРИСТИГНА ЕСЕНТА

В Париж пристигна вчера Есента,
невидима, безшумна, в летен ден
на „Сен Мишел” се мушна под листата
и срещна мен.

Тогава бавно крачех аз към Сена.
В душата ми изгаряха без плам
димящи, странни вейки - тъжни песни
как ще умра.

Настигнат бях от Есента шептяща,
потръпна булевардът „Сен Мишел”.
„Зъм - зъм!…” - политнаха листата шеговито
навред край мен.

Миг. Лятото не се и сепна в него.
Под стенещи листа тя хукна в смях.
И само аз, във себе си загледан,
едничък я сързях.

1906 г.

ПОДХВЪРЛЕН КАМЪК

Тъй както камъкът, нагоре хвърлен,
отново и отново ще се върне,
родино малка, твоят син се връща.

Летейки, чужди кули ще сънува,
ще се омайва, после ще тъгува
за твойта кал, отгдето е запратен.

Все бяга, все не може да избяга;
с унгарска жажда, пламнала веднага
и стихнала - отново ще бушува.

Макар и все сърдит, и все неверен,
в синовна обич той за теб трепери
и винаги унгарец е печален.

Подхвърлен камък, горестен, без воля,
на теб приличам аз, родино моя,
твой образ и подобие.

Уви, напразни всичките стремежи са -
сто пъти да ме хвърлиш безнадеждно -
аз винаги при теб ще се завръщам.

1909 г.

ЗАЛУТАНИЯТ КОННИК

Ехтят копитата във сляп галоп -
това е конникът, залутан безвъзвратно.
Потръпват окованите души
на тленните гори, на тръстиките блатни.

И тук, и там сред мъртвите петна
на гъсталаци, в древен сън замрели,
в издънките прошавват страшила,
от зимните балади оживели.

И тука, сред безброден гъсталак,
в мъглите гъсти, глухи и омразни,
се гуши задушена песента
на тъжните ни дядовци-витязи.

У нас е призрачна и есента
и намалял е броят на народа.
Из оградената със хълми равнина
под ямурлук-мъгла Ноември броди.

Но в тази ноемврийска равнина
покарват пак тръстиките, горите,
а предпочита да се гуши тя
на миналите векове в мъглите.

И нищо освен кърви и предци,
освен подтискане, освен умора,
освен тръстики и освен гори,
освен онези някогашни, луди хора.

По нов, затъващ сред мочури път
залутаният конник пак поема,
но нийде пламък, нийде светлинка,
ни звук - в мъртвешки сън селата дремят.

Селата спят дълбок, мъртвешки сън,
сънуват миналото си със ужас, трепет;
оттам из шубраците от мъгли
изскачат зубър, мечка, вълк - свирепи.