Ендре Ади

превод: Невена Стефанова

Влудяваща е плътската ни близост,
това голямо сбъдване,
отдаване и доброта.

Изтръгвам се от твоите обятия жадуващ
и плача, моля милост, господарке:
да ме прогониш грубо във нощта.

Когато моите устни дишат огън,
да бъдат твоите ледено студени.
Отхвърляй ме, със присмех ме отритвай.

Палачи са любовните ни страсти,
проклето - щастието настоящо.
Напускам те, защото те жадувам.

Ти пламналото за наслада тяло -
завоевател нежен - отпусни
на миналото в ложето уханно.

И теб да те запазя трайно.
за себе си избирам ти палач,
далечината правя примамлива.

Големия си блян, за да лелея,
че някоя ще ме обича вечно
и аз по нея вечно ще жадувам.