Владимир Фирсов

Владимир Иванович Фирсов, руски поет и преводач, е роден на 26.04. 1937 г. в село Заболотие, Рославлски район, Смоленска област. В следвоенните години семейството му се премества в Подмосковието. Пише стихове от 14-годишен. Завършва Литературния институт (1960), по-късно преподава там. Член на редколегията на сп. „Млада гвардия”. Член на КПСС от 1971. Един от активните руски патриоти, ратува за национално-патриотична, почвеническа линия в литературата. В средата на 60-те г., се заселва в селището Семхоз близо до Сергиев Посад и заедно с Иван Шевцов полага основите на патриотичния литературен кръг „Радонежци”. Това е период на остро противопоставяне в средата на творческата интелигенция, определят се два полюса: патриотичен и космополитен. Представителите на последния, като правило, са привърженици на т. н. «западни ценности», и противопоставят на реализма «авангардизма». Поезията на Фирсов - гражданска, философска, патритоична - е на предната линия в тази борба. Автор на поетичните книги: „Брезово разсъмване” (1959), „Далеч от теб” (1961), „Зелено ехо” (1963), „Преданост” (1964), „Рябинов пожар” (1966), „Чувство за Родината” (1971), „Две слънца” (1973), „Музика на душата. Избрано” (1974, 1976), „Република на безсмъртието” (поеми, 1975, 1988), „Избрано” (1975), „През очите на столетията” (1978, 1982), „Тревожни камбани” (1980), „Преданост” (1981), „Славеева нощ” (1982), „Избрано” в 2 тома (1983), „Шепа земя” (1985), „Звездната песен на небето” (1985); „Стихотворения” (1987); „Отечество” (1988); „Време за звездопад” (1989); „Когато душата прераства в слово” (1990); „Езеро Диво” (1991), „И отново е време за любов” (2007), „Стихотворения” (2011). Лауреат на награда на Ленинския комсомол (1968 г.) Държавна награда (1976 г.) за книгата „Музика на душата”, орден „За заслуги пред Отечеството IV степен” (2008). Превежда български поети, приятел на България. Носител на ордена „Кирил и Методий”. На български е превеждан от Й. Милев, Д. Методиев, Н. Кънчев, Г. Струмски, Х. Черняев, Кр. Станишев, П. Симов, А. Германов, Л. Еленков, Й. Янков, М. Шопкин, Захари Иванов, Иван Давидков, В. Попов, Сл. Хр. Караславов; издадени са книгите му „Връх на братството” (поетична кантата, ОФ, 1971) и „Сребърен бор” (НМ, 1971). Главен съредактор на съветско-българското списание (до ноември 1977 г. - алманах) „Дружба”. През 80-те като редактор на „Дружба” за първи път публикува в Русия исторически изследвания за ритуалното убийство на царското семейство, а също така и истинската история за живота на Гр. Распутин. Академик от Академията за руска словесност. Главен редактор на сп. “Россияне” в Москва. Ръководител на семинар в Литературния институт. Член на Международното съобщество на писателските съюзи. Живял и работи в Москва. Умира на 18. 11. 2011 г.


Публикации:


Поезия:

В РОДНИЯ КРАЙ НА ЕСЕНИН/ превод: Пенчо Симов/ брой 31 юли 2011

ИЗЧЕЗВА БАВНО УТРИННИЯТ ДИМ…/ превод: Матей Шопкин/ брой 45 ноември 2012

НИЕ/ превод: Христо Черняев/ брой 71 март 2015


За Владимир Фирсов:

В ПАМЕТ НА ВЛАДИМИР ФИРСОВ/ брой 34 ноември 2011

ОТИДЕ СИ ВЛАДИМИР ИВАНОВИЧ ФИРСОВ/ автор: Валерий Латинин/ брой 34 ноември 2011

ТАЙГА/ СПРЕТЕ ЗЕМЯТА/ автор: Златан Данев / брой 74 юни 2015