ТАЙГА
Стихове 1981 - 1983 г.
ТАЙГА
Догорява нощта. Догорява
и последната ярка звезда.
Неизбродна гора наляво.
А надясно - безкрайна вода.
В сенокосно сибирско лято
да осъмнеш в зелена тайга.
Да забравиш съдбата, богата
на превратности и тъга.
Да забравиш и дните си щедри
на тревоги и нощи без сън.
Под огромните клонести кедри,
омагьосан от птичия звън.
Да се върнеш с обратна дата
пак към своето детство, назад.
Чародейна тайга, непозната -
неизброден мой северен свят!
1981 г.
ПРОЩАВАНЕ
В село, в бащината къща,
някой с мене се прощава.
Не за подвизи и слава,
а за хляба си насъщни
утре тръгвам за чужбина.
Тук са всичките родини.
Дали ще се видим вече?
Майка ми, на две превита,
сълзите в престилка трие.
Кучето на прага вие.
Татко люто го изрита,
че когато куче в мрака
вие в сиромашка къща -
или някой се не връща,
или някой не дочаква.
1982 г.
МЕЛНИК
Бушува виното, бушува
и къса обръчите в Мелник.
Мъдруват старците, мъдруват
над своя празен понеделник.
И кротко чакат свойта дата,
забравили имот и къща.
Че всичко тръгва от земята
и при земята се завръща.
1982 г.
МОНОЛОГ НА ХЛЯБА
Кой от вас умирал е от глад?
В гладни нощи кой ме е сънувал?
Аз съм хлябът. Стар и млад,
за стотинки вече ме купуват.
Ако залък се изтърколи -
от земята никой го не вдига.
Радвам се - дори да ме боли -
значи хляб за всичките ви стига.
А тогава как да разбера
дялбата на чужди и на наши?
Земьо моя, майчице добра -
ситостта на сития ме плаши!
1982 г.
ЗАКЛИНАНИЕ
Заклевам ви във пистолета
и в острието на камата,
в гласа на мъртвите поети,
в бесилката на свободата.
Заклевам ви в смъртта край Драва,
в Огоста, в кървава Марица,
в скръбта на празните ръкави
и в ослепените войници…
Във дулото на пистолета
и в острието на камата
заклевам живите поети:
- Мира пазете на Земята!
1983 г.
***
Щастлив е онзи, който може
на враг жестоко да мъсти.
До кокал да забие ножа -
от злоба ножът да блести.
Но трижди по-щастлив - когато
от труд ръката натежи
и острието на камата
във ножницата си лежи.
СПРЕТЕ ЗЕМЯТА
С отколешна дата
пророкът на камък е писал:
върти се Земята -
към своята гибел върти се…
Тревожна планета -
зъл гений в духа ти живее.
Къде сте поети?
Високата съвест къде е,
когато в нечута
тревога се гърчи всемирът
и всяка минута
деца неродени умират?
Спасете децата!
Вдигнете се в тяхното име,
че утре Земята
без детския смях ще изстине
и празният вятър
над празните люлки ще пее.
Хей, спрете Земята! -
децата да слязат от нея!
1983 г.
ПТИЦИ
Тежи ми. Нещо ми тежи,
като на птицата, която
с прекършено крило кръжи -
прокудена от свойто ято.
Осиротялото гнездо
ридае в празните зеници.
Не знам защо. Не знам защо,
но има и нещастни птици!
1983 г.
СИЛНИТЕ МЪЖЕ
Силните мъже не може с нищо
никоя жена да покори.
Болката на празното огнище
в мъжките зеници ще гори.
Силните мъже са като вятър.
В тях бушува скитническа кръв.
В пътищата вечни на борбата
хвърлена е пъпната им връв.
Силните мъже не коленичат.
Коленичат другите пред тях.
Люто мразят. Огнено обичат.
Не познават чувството за страх.
Във дълбока старост те не влизат.
От куршум умират, от въже.
И остава в кървавата риза
споменът за силните мъже.
1983 г.
СЪДБА
Горчив да ти е хляба,
денят да ти тежи,
да знаеш - и без тебе
светът ще продължи,
а да будуваш нощем
над листа побелял,
че своята песен още
докрай не си изпял.
Жестоко и обидно.
Това е засега.
След време ще е видно
кого и докога.
В поезията дръзка
великите мъже
заменят вратовръзка
с конопено въже.
1983 г.
***
Недей със неразумни -
с разумните дружи.
Човешките си думи
на хората кажи.
На разума разчитай
(до ядрения взрив).
Случайно в пещерите,
ако останеш жив -
в изпепелена почва
търси маслинов стрък.
Заклевам те: не почвай
със копие и лък!
1983 г.
РЕКАТА СИ ТЕЧЕ
На Стефан Петров
Под веждите на моста
реката си тече.
Реката ли прилича
на весело момче -
момчето ли прилича
на лудата река,
под веждите на моста
с протегната ръка?
Прилича, не прилича -
реката си тече.
И старецът от моста
е спомен за момче.
1983 г.
НА ВАПЦАРОВ
Тръгни след ехото - ще стигнеш думите,
които носят семена от вяра.
Ще пеят нощем над Пирин куршумите -
обреченият от куршум изгаря.
Събирай думите - ти имаш словото,
в което робски възел се разплита.
Куршумите събирай - от оловото
се пишат имена в гранита!
1983 г.
НА СЕВЕРА МЪЖЕТЕ
На Севера мъжете,
сурови и брадати,
разтапят снеговете -
пробиват път в тайгата.
Със буря страховита
те влизат в бой неравен.
Нощуват на открито.
Заспиват без възглаве.
Сурови и красиви.
Със дух на великани.
Поети талантливи
от Севера призвани.
В двубой със материка
те пишат с днешна дата
поемата велика
на дързост непозната.
1983 г.
ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ
И цял живот, и всеки ден,
в тревога и утеха,
един мотив аз нося в мен,
в работната си дреха.
За вярност клетва съм му дал,
като пред бойно знаме -
да пиша върху листа бял
правдиво свойта драма.
Да пиша кратки стихове
за дълга Одисея.
Да видя тундра, снегове
и в стих да ги възпея.
Да търся мирен небосвод
и глас на чучулига…
За всеки ден, за цял живот
един мотив и стига!
1983 г.
ЗВЪНЧЕ
На детските ми дни
върти се колелото
и слънчево звъни
звънчето на живота.
В прозореца изгря
разлистено мушкато
и в огнен цвят събра
копнежа на земята.
На слънчевите дни
върти се колелото.
Под камък още спи -
да спи под камък злото.
Звъни, звъни звънче
със стъпките ми боси.
Безгрижното момче
във пазвата те носи.
1983 г.
СЕВЕРНА ТАЙНА
Това е Северната тайна,
на Север мъдрата повеля -
жената да е всеотдайна
и да отглежда мъжка челяд.
Да пази огъня във мрака,
с надежда и любов запален.
И в нощ полярна да дочака
премръзналия свой стопанин.
Вечеря топла да му сложи
и край разискрена жарава
да му постели меки кожи.
Да го целува до забрава.
Че утре чак до небосклона
ще броди в тундрата позната,
подобно цар велик на трона,
приседнал гордо на шейната…
Това е Северната тайна,
традиция и днеска жива -
жената да е всеотдайна
и обезателно красива.
1983 г.
