Валерий Латинин

превод: Литературен свят

Днес, 18 ноември, почина моят учител и наставник от Литературния институт Владимир Иванович Фирсов.

Той, като никой друг ръководител на творчески семинар, се грижеше за възпитаниците си, помагаше «да разперят крила», да се издигнат до върховете на родната поезия.

Учеше не само на премъдростите на стихосложението, но преди всичко - на разбиране на основите на човешкото съществуване, духовно просвещаваше буйните и необуздани души, помагаше им да преодоляват препятствията по пътя към самите себе си. Занимаваше се с всеки що-годе способен ученик. Пишеше рецензии, предисловия, звънеше в издателствата, буквално - пробиваше изход към светлината на книжките на студентите не само чрез своя семинар. Малцина са онези, които още намират толкова време и желание да се занимават с млади дарования.

Имаше време за всичко и за всички. Дори по време на тежката си болест не остави подопечните си. Те се събираха на семинари у дома му или на вилата. Той «благослови» много руски поети, и мен включително, превеждаше свои чуждоезични събратя, помагаше да издават книги национални поети в Москва.

Неговата випускница 1987 г. (от първото семинарско събиране) Аминат Абдулманапова стана миналата година народен поет на Дагестан. Две седмици преди смъртта си той подписал добро напътствие за новата й книга със стихове «Спасителен пояс» в мой превод.

Десетки негови ученици станаха лауреати на общоруски и международни литературни награди активно работят в поезията днес, независимо от смутната епоха на пренебрежително отношение към литературата и литераторите, а и изобщо към обикновените хора.

Кончината му е голяма загуба за нас, за Литературния институт, за руската поезия. Залязва епохата на «Последните Великани». Владимир Иванович е неин ярък представител.

Със смъртта му атмосферата на нашия живот ще стане още по-задушна. Но поетичната му звезда няма да угасне, както е било с много кухи авторитети в нашата литература. Много от пронизителните му редове, като например: «Никакво преброяване няма да каже, // колко руснаци сега можеше да има» или «Враговете успяха да ни отнемат Бога, // но не и да ни отнемат от Бога!» ще останат завинаги в руските души.

(със съкращения)

Российский писатель, 18. 11. 2011