В ПАМЕТ НА ВЛАДИМИР ФИРСОВ

При блажената кончина на Владимир Фирсов

превод: Литературен свят

На руското културно поле ние изгубихме неуморния певец на славата на Отечеството, руския характер, пазителя на народната памет и славянското единство, един от създателите на ВООПИК и младежкия Съветско-Български клуб, главния редактор на съветско-българското списание «Дружба», главния редактор на списание «Руснаци», автора на поемите «Република на безсмъртието», «С очите на века», «Въстаналият над громом», десетки книги със стихотворения, песни и баладите «Преданост», «Чувство за Родина», «Музика за душата», «Славеева нощ», «Звездната песен на небето», «Отечество», «Когато душата прераства в слово», професора от Литературния институт, лауреата на държавни награди на Русия Владимир Иванович Фирсов.

Неговите пламенни думи от поемата «С очите на века»:

«…От зърната, посети от враговете/ не веднага покараха куршуми. /Разчитайки на нашето безгрижие, / над чувството ни за Родина се надсмиваха,/ криеха се истинските нищожества, /пременяха се в общочовешко./ Врагът… разчиташе на незрели /и остъпници момчета. /Пресмяташе ги поименно /и знаеше жалките им дела./ Не веднага петата колона клупът като знаме вдигна…»

- това днес звучи като предупреждение към бъдещите поколения.

Владимир Иванович от ранно детство познал сирачеството, по чудо се спасил от окупираното, обзето от пламъци Смоленско: баща му загинал на бойното поле, а майка му умряла по пътя за евакуация. Но мъката не го сломила, а закалила и укрепила дадения му от  Бога поетичен дар, който поддържал на ранен етап и укрепил в развитието му смолянинът Александър Твардовски.

Именно от онова следвоенно гладно сирачество зазвучал гласът на поета Владимира Фирсова и не замлъкна до последния му час…

Михаил Шолохов обичаше неговите стихове … Вячеслав Овчинников писа музика към песните на Владимир Фирсов и ги запяха не само в родното Смоленско и на Дон, но и по цяла велика Русия…

Владимир Фирсов беше на предната линия при възстановяването на правата на Руската Православна Църква през 60-80-те г. на ХХ век, за което по-късно бе награден с ордени Сергий Радонежки II и III степен.

Паметта за Владимир Фирсов е велика и ще остане завинаги в сърцата на руските хора.

Прощавайки се с раба Божи Владимир, поднасяме съболезнования на неговите роднини и близки, пеем «Вечна му памет», уповавайки се, че Господ ще упокои душата му.

Писатели на Русия: Михаил Годенко, Семьон Шуртаков, Семьон Борзунов, Егор Исаев, Иля Глазунов, Михаил Лобанов, Виктор Лихоносов, Владимир Костров, Василий Белов, Виктор Потанин, Валентин Распутин, Сергей и Станислав Куняеви, Валентин Устинов, Валерий Иванов, Борис Тарасов, Борис Леонов, Константин Скворцов, Евгений Юшин, Генадий Иванов, Михаил Чванов, Михаил Ножкин, Валерий Ганичев, Владимир Бондаренко, Юрий Лошчиц, Сергей Неболсин, Александър Фоменко, Сергей Харламов, Леонид Кокоулин, Генадий Попов, Марина Ганичева, Лариса Баранова-Гонченко, Сергей Коткало, Григорий Калюжни, Ким Балков, Юрий Буданцев, Евелина Сафронова, Наталия Ваймугина, Александър Бологов, Сергей Исаков, Анатолий Рогов, Николай Сергованцев, Анатолий Буйлов, Виктор Верстаков, Виктор Гумински, Николай Гребньов, Владимир Молчанов, Александър Доронин, Евгений Кулкин, Михаил Зайцев, Борис Орлов, Виктор Линник, Владимир Илляшевич, Василий Козлов, Елена Кузмина, Николай Коняев, Николай Егоров, Станислав Кузнецов, Игор Янин, Анатолий Смирнов, Валерий Хайрюзов, Вадим Цеков, Александър Стрижов, Генадий Мокеев, Сергей Прохоров, Александър Романовски, Валентин Новиков и мн.др .