Николай Доризо

Николай Константинович Доризо, руски поет, е роден на 22.10. 1923 г. в град Краснодар, Южна Русия. Член на ВКП(б) - КПСС от 1947 г. Учи в университета в Ростов на Дон, завършва Висшите литературни курсове (1957). Участник във Великата Отечествена война - воюва на Черноморското крайбрежие. Живее в Ростов на Дон, после в Москва. Печата от 1938 г. Автор на лирика, както и на текстове на популярни песни. Много от песните му звучат във филми. Сборници със стихове „На родните брегове” (1948), „Ние сме мирни хора” (1950), „Стихове” (1952), „Среща с теб” (1955), „Лирика” (1958), „Вярвам, обичам, пея” (1959), „Името ми е човек” (1961), „Седмо чувство” (1966), „Избрани стихове”(1970), „Мечът на Победата” (1975), „Докато има дървета на света” (1978), сборници с поеми „Сутринта след самоубийството” (1959), „Място на действието - Русия” (1969), „Андрей Желябов” (1970), „Яков Джугашвили” (1987) и др. През 60-70-те години в разгара на студената война става актуална неговата патриотична лирика. Член на Съюза на писателите на СССР. Кавалер на ордена „Трудово червено знаме” и ордена „Знак на почит”, лауреат на Държавната награда на РСФСР „М. Горки” (1981). Умира на 31.01. 2011 г. в Переделкино.


Публикации:


Поезия:

СТИХОВЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 27 март 2011

ЖИВЯ ПЕВИЦА…/ превод: Йордан Янков/ брой 43 септември 2012

ТВОЯТ БАЩА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 47 януари 2013

МАМО, ПОМНИШ ЛИ?/ превод: Иванка Павлова/ брой 88 октомври 2016


Публицистика:

ТУКАЙ/ брой 43 септември 2012