ВАРНА
превод: Тихомир Йорданов
Прибоя ще опишеш ли,
гръмливия?
Как да въздъхнеш ти
като вълна!
Как с думи да изкажеш
мълчаливия
и син покой
на тази глъбина!
О, тъй зелен е мракът във гората!
И залезът е тъй безбурно тих,
и тъй са дружелюбни дървесата,
че жалък плагиат е моят стих.
Добре ми е във веселата Варна.
Дори в стъклата катери сноват.
И ходят нашенски момчета - харни! -
но тука българи се те зоват.
Стоят на кея кораби.
И спуска
надолу склона гроздове на юг.
И боровете удивително
по руски,
без всякакъв акцент
говорят тук.
Варна, 1964
