Николай Доризо

превод: Йордан Янков

***

Живя певица,
заедно с нея
живя и гласът й.
А още и старият пес.

Заедно
те си живяха чудесно.
Просто не можеха
един без друг.
Певицата имаше
глас и песни.
Кучето -
само очи и слух.
Но отдели се гласът
от певицата -
от нейното тяло
мъртво
и старо.
Отделно от нея,
жив като птица,
той
в грамофонната плоча остана.
И когато отнейде случайно
пак познатият глас
долети,
лудо кучето се разлайва
и се блъска в зида,
и скимти.
Има кучето памет
       не като хората.
То не пие, щом някой умре.
Ако можеше да говори,
би му станало
по-добре.
И с последните меки звуци
се търкулват
и тъжно светят
топли сълзи
върху муцуната,
впрочем по-точно -
върху лицето.