Александър Куприн

Александър Иванович Куприн (7.09.1870-25.08.1938) е руски писател. Ражда се в небогато дворянско семейство в Наровчат, сега Пензенска област. Завършва Алексеевското военно училище (1890), служи в армията. От 1894 г. е в оставка, много пътува из Русия, сменя различни професии. Публикува от 1889 г. От 1901 г. живее в Петербург, печата в сп. «Руско богатство». През 1902 г. се сближава с Горки и писателите около издателство «Знание». Широко известните му повести, разкази, очерци са със силно изразен социален критицизъм. Емигрира през 1919 г. От 1920 живее в Париж, сътрудничи на в. “Общо дело”. През 1931-32 редактира сп. “Илюстрована Русия”. В емиграция изпитва постоянни материални лишения. През 1937 г. болен се връща в СССР, приет с почит, живее в Ленинград. Повести «Молох» (1896), «Олеся» (1898), «Дуел» (1905), «Гамбринус» (1907), «Гранатовата гривна» (1911), «Яма» (1909-15), автобиографичен роман «Юнкери» (1928-32) и др. Умира в Ленинград, където е и погребан.


Публикации:


Проза:

ПРИКАЗКА/ превод: Георги Карадобрев/ брой 103 февруари 2018

ЗАБРАВЕНАТА ЦЕЛУВКА/ превод: Георги Карадобрев/ брой 104 март 2018


Публицистика:

ТОЛСТОЙ/ брой 97 юли 2017


За Александър Куприн:

ЗАПОВЕДИТЕ НА КУПРИН/ автор: Светлана Замлелова/ брой 29 май 2011

КОГАТО ЧЕТА КУПРИН/ автор: Анита Коларова / брой 53 юли 2013