Източна легенда

Александър Куприн

превод: Георги Карадобрев

Утихна вятърът. Днес навярно ще спим в открито море. До брега са 30 версти. Двумачтовата фелюга* лениво се поклаща от борд на борд. Мокрите платна са провиснали.
Бяла мъгла плътно обгръща платнохода. Скрити от погледа са звездите, небето, морето и нощта.
Не палим огън.
Старият капитан на фелюгата, босоногият и изпоцапан Саид Абли, с дълбок и сериозен глас подхваща история от миналите времена. История, в която напълно вярвам. Вярвам, защото нощта е чудно тиха, защото невидимото море спи под нас и ние, обгърнати от мъглата, се носим бавно сред гъстите бели облаци.

———

„Демир-Кая му казвали. Желязна Скала ще рече на вашия език. Тъй му викали, че не познавал нито милост, ни срам или страх.
С разбойническата си дружина нападал и грабел в околностите на Стамбул и в благословената Тесалия, в планинска Македония, и по тучните български пасбища. Деветдесет и девет души погубил, а сред тях имало жени, деца и старци.
Но не щеш ли, веднъж в планините го обградила силна войска, изпратена от падишаха - Аллах да умножи дните му! Три дни се бранил като вълк срещу глутница кучета. На четвъртия ден сутринта чак разкъсал обръча им, сам самин се отскубнал. Някои от другарите му били погубени в жестокото преследване, а останалите довършил палачът на кръглия площад в Стамбул.
Тежко ранен лежал Демир-Кая край огъня в непристъпната пещера, където го укрили дивите планински пастири, а кръвта му се стичала бавно към земята. И ето, посред нощ, пред него се явил светъл ангел с пламтящ меч.
Познал Демир-Кая пратеника на смъртта, небесният вестител Азраил и рекъл:
- Да бъде волята на Аллах! Готов съм.
Но ангелът отвърнал:
- Не, Демир-Кая, твоят час още не е дошъл. Чуй Божията воля. Когато станеш от смъртното ложе, иди изрови от земята всичкото си имане и го обърни в злато. После тръгни право на изток и върви до мястото, където се срещат седем пътя. Там ще вдигнеш къща с прохладни стаи, с широки дивани, с чиста вода за измиване във водоскоците, с храна и напитки за пътниците, с ароматно кафе и благовонно наргиле за изморените. И ще каниш всички, които идват или минават по пътя, и ще им прислужваш тъй, както служи най-долният роб. Нека домът ти бъде техен дом, нека златото ти бъде тяхно злато, и нека твоят труд им дава отмора. И знай, ще дойде ден, когато Аллах ще забрави тежките ти грехове и ще ти бъде простена кръвта на неговите чада.
Но Демир-Кая попитал:
- Какво знамение ще ми даде Господ, че ми е простил?
Ангелът отговорил:
- Вземи обгорялата главня от пепелта на изтляващия до теб огън и я посади в земята. И когато се случи мъртвото дърво да се облече с кора, да пусне филизи и разцъфти, то знай, Демир-Кая, че часът на твоето изкупление е дошъл.
Минали двайсет години. По всичките земи на падишаха - Аллах да умножи дните му! - се носела славата на страноприемницата при седемте пътя между Джедда и Смирна. Там бедния дарували с меджидии за из път, гладния изпращали сит, изнурения - бодър, а ранения - изцелен.
Двайсет години, цели двайсет дълги лета, всяка вечер Демир-Кая се взирал в главнята, която бил вкопал в двора на къщата, но тя все си оставала черна и мъртва. Отслабнал погледът в някога орловите очи на Демир-Кая, превила се мощната му снага, а косите му побелели, също като крилете на ангел.
Но ето, в едно ранно утро, дочул той тропот на копита и тоз час изскочил навън. По пътя стремглаво препускал конник, а жребецът му бил плувнал в пяна. Втурнал се насреща му Демир-Кая, протегнал ръце и подхванал юздите, пък замолил пътника:
- О, братко мой, ела, заповядай у дома. Освежи лицето си с вода, подкрепи се с храна и напитки, изпитай наслада от благоуханното наргиле.
Но пътникът злобно извикал:
- Пусне ме, старче! Пусни ме!
И заплюл Демир-Кая в лицето, та го ударил с дръжката на бича си по главата, пък запрепускал нататък.
Закипяла гордата разбойническа кръв на Демир-Кая. Вдигнал той тежък камък от земята, та го захвърлил подир оскърбителя си и му разбил черепа.
Люшнал се конникът на седлото, хванал се за главата, свлякъл се в прахта. Затичал към него Демир-Кая с ужас в сърцето и скръбно продумал:
- Братко мой, аз те убих!
Но умиращият промълвил:
- Не ти ме уби, а Аллах чрез твоята ръка. Чуй! Пашата на нашия вилает е жесток, алчен и несправедлив човек. Моите другари се сговориха против него. Но аз се съблазних от голямата награда и реших да ги издам. И ето сега, когато бързах да ги разкрия, камъкът, който хвърли ме спря. Тъй е решил Бог. Прощавай.
Угнетен, обхванат от небивала мъка, Демир-Кая се върнал в двора на прочутия си дом. Сгромолясала се в този кратък миг на лятното утро стълбата на добродетелта и разкаянието, която той търпеливо изкачвал цели двайсет години. Погледнал отчаяно към обгорялата черна главня. И Боже - станало чудо! - пред погледа му мъртвото дърво пуснало филизи, напъпило, облякло се в ухаеща зелена премяна и се отрупало с най-нежни жълти цветове.
Паднал на земята Демир-Кая и заплакал от радост. Защото разбрал, че великият и всемилостив Аллах в неизразимата си мъдрост му е простил деветдесет и девет погубени живота за смъртта на един предател”.

1906 г.

———–

*фелюга - малък платноходен кораб