Александър Куприн

Толстой обичаше и поставяше винаги високо Стендаля. Какво ли би казал, ако му дадяха да прочете Пруст?

*
И досега ми е чудно защо той се нахвърли така жестоко на Шекспир. Дали случайно мнението му не съвпадна с мнението на Волтер или неволно почти го повтори?

*
Колко пъти в творенията си той е гледал смъртта! И винаги тоя преход там му се струваше светъл, лек, радостен. Жалко: никога не ще узнаем какво е срещнал той там.

*
Французкият роман, това е красиво, правилно здание, дето съотношенията на частите са строго измерени, а стените украсени с вкус. Приятно е да се гледа от определено място.
С Толстой не е така. Изпърво „Война и мир” изглежда циклопическа постройка и само като се отдалечи човек от нея, чувствува в нея оная велика хармония, която обикновената архитектура не познава. И само когато човек се приближи съвсем, тогава вижда тънката резба, с която всяка подробност диша простота, красота и истина. Дали не поради това ние четем Толстоя по няколко пъти, намираме все нови прелести и при това измерване как с течение на времето у нас расте разбирането на прекрасното?

*
Ги дьо Мопасан се е възхищавал от Толстой. При една вечеря между писатели, той казал със сурова мъка: „Днес завърших четенето на „Анна Каренина”. Никой в целия свят не би могъл да напише това…” Интересно какво ли е казал той за „Война и мир”.
И Толстой поставяше високо Мопасана. Той преведе прекрасно неговата „Франсуаза”, без да измени най-малкия оттенък на мисълта или словото.

*
Разказват, че Толстой понякога си противоречал, а понякога бил и пристрастен. Пристрастен той беше само към доброто.

*
Какво може да се пише за Толстой и неговото творчество?
Чехов разказва:
В един долен клас било дадено съчинение на тема „Море”…
Едно момиченце написало само тия думи:
- Морето е голямо…
Аз мисля и за Толстой: колкото по-малко думи, толкова по-ясно…

в. „Литературен глас”, 23.09.1928 г.