Дмитрий Сергеевич Дудко (24.02. 1922, село Зарбуда (сега Березино, Брянска област) - 28.06. 2004) е руски православен свещеник, проповедник, духовен писател, религиозен и обществен деец, духовник на в. „Завтра”. Участник във Великата Отечествена война. За националните си и религиозни убеждения многократно е подлаган на гонения, арести, лагер (9 години). Завършва духовна академия. „Единственият изход за спасението на душата - пише той в книгата си „Христос в нашия живот” (1992), - е да се носи своя кръст, да приема трудностите и даже изкушенията… И само онзи, който е победил всички изкушения, може да продължи нататък”. Член на Съюза на писателите на Русия. Автор на редица книги: „За нашето упование”, „Беседи”, „Вярвам, Господи”, „Неделни събеседвания”, „Навреме и ненавреме”, „Врагът вътре”, „Изгубената драхма”, „Литургия за руската земя”, „Подарък от Бога’, „На кръстопът” и др. През 90-те г. в редица статии в патриотичната преса призовава да бъде реабилитиран Сталин. Книгите му са публикувани в Германия, Канада, Франция, Белгия. За свой духовен баща го считат Игор Шафаревич и Владимир Осипов, Александър Галич и Лидия Чуковска, Евгений Барабанов и Леонид Агурски, както и мн. др. Има дъщеря Наталия и син - Михаил. Погребан на Пятницкото гробище в Москва. Житейският му път е олицетворение на мъченическата съдба на цяло поколение руски изповедници на вярата през XX век.

Публикации:

Поезия:

СТИХОВЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 28 април 2011

Публицистика:

РАЗМИСЛИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 27 март 2011

ТОЙ Е БИЛ ВЯРВАЩ/ брой 30 юни 2011 

ИЗ МИСЛИТЕ НА СВЕЩЕНИКА ЗА СТАЛИН/ брой 30 юни 2011

За Дмитрий Дудко:

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ЗА ОТЕЦ ДМИТРИЙ ДУДКО/ превод: Георги Ангелов/ брой 27 март 2011

СВЕЩЕНИКЪТ И ГЕНЕРАЛИСИМУСЪТ/ превод: Георги Ангелов/ брой 28 април 2011 

ПОСЛЕДНО БЛАГОСЛОВЕНИЕ/ превод: Георги Ангелов/ брой 28 април 2011