ТОЙ Е БИЛ ВЯРВАЩ
превод: Литературен свят
Пред мен са документи от особена важност, които ще ни помогнат да се ориентираме в събитията по отношение на Православната Църква и по-добре да разберем личността на Йосиф Висарионович Сталин.
Ето тези документи.
ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ПРОТОКОЛ НА ЗАСЕДАНИЕ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК от 12.09.1933 г.
1. В период от 20-30 г. в Москва и на територията на съседните райони напълно са унищожени 150 храма. 300 от тях (останали) са превърнати в заводски цехове, клубове, общежития, затвори, изолатори и колонии за подрастващи и безпризорни.
Архитектурните планове предвиждат събарянето на повече от 500 останали храмове и църкви.
На основание изложеното ЦК счита за невъзможно проектирането на строежи за сметка на разрушаването на храмове и църкви, които трябва да се считат за паметници на архитектурата на древното руско строителство.
Органите на Съветската власт и работническо-селската милиция са длъжни да вземат мерки, включително по дисциплинарната и партийната отговорност по опазването на паметниците на архитектурата на старото руско строителство.
Секретар на ЦК Й.Сталин
ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ПРОТОКОЛ НА ЗАСЕДАНИЕ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК ОТ 11.11.1939 г.
По въпросите на религията
По отношение на религията, служителите на Руската Православна Църква и православните вярващи ЦК постановява:
1) Признава се за нецелесъобразна занапред практиката на органите на НКВД на СССР да арестува служителите на руската православна църква, преследването на вярващите.
2) Указанието на другаря Улянов (Ленин) от 1 май 1919 г. за №13666-2 “За борбата с поповете и религията”, адресирано до пред. на ВЧК другаря Дзержински и всички съответстващи инструкции на ВЧК-ОГПУ-НКВД, отнасящи се до преследването на служителите на руската православна Църква и православните вярващи, се отменят.
3) НКВД трябва да проведе ревизия на осъдените и арестувани граждани по делата, свързани с богослужебната дейност. Да се освободят задържаните под стража и да се замени наказанието на осъдените по указаните мотиви, ако дейността на тези граждани не е нанесла вреда на съветската власт.
4) По въпроса за съдбата на вярващите, намиращи се под стража и в затворите, принадлежащи на други конфесии, ЦК ще обяви решението си допълнително.
Секретар на ЦК Й.Сталин
При внимателното четене на тези документи става ясно кой е Сталин, каква роля е изиграл в делото по спасяването на православните храмове от окончателното им разрушаване, и как е успял да запази живота на, ако не много, то на важни дейци на православната Църква. Трябва да се вземе предвид и че по инициатива на Ленин (чети - и Троцки) е било замислено тоталното разрушаване на храмовете и унищожаването на руските православни хора. Сталин отменил и това: в протокола от заседанието на Политбюро така е и написано - СЕ ОТМЕНЯ.
Трябва да си представим каква борба е водил този човек, за да “построи социализма в една отделно взета страна”, да издигне Русия до огромната държава, която победи фашизма, а сега след смъртта на Сталин лежи в развалини.
Сталин не веднага се осъзнава като руски гений, неслучайно той е бил скромен и безсребърник, притежавал е нравствени устои. Ние, православните хора, изпитали гонения за вярата, трябва да забравим обидата, както и подобава на християни, и с дължимото внимание и любов да видим всичко.
Ще кажа за себе си. Аз също не разбирах Сталин както трябва и в юношеските си стихове писах: “И вие ми се струвате палач, погубил ги…”, но сега съм готов посмъртно да му поискам прошка. Не, той не е бил палач, той е спасил живота на мнозина, на такива като Шолохов, който е трябвало да бъде убит, и само своевременната намеса на Сталин го спасява. Също така той спасява и Булгаков, може би също от смърт, Пастернак и други. Този списък може би е дълъг, впоследствие безпристрастните историци трябва да се ориентират в това. И аз, лежал при Сталин и Брежнев, както и владиката Лука, съм готов да възкликна: “Сталин е даден от Бога вожд на Русия”.
Ще кажа нещо повече: той е бил вярващ, по православному, може би в някакъв момент и да е загубил вярата си, но после във всички борби се е укрепил в нея, и неслучайно по време на войната се обърна към хората, както се обръщат свещенослужителите: “Скъпи братя и сестри”. Не е случайно и че в Църквата провъзгласиха за него “Вечна му памет”. С него започна и това, че всички следващи генерални секретари бяха опявани в църква. И тъй като беше православен (учи в духовна семинария), грузинецът стана руснак. Според казаното от Достоевски “православен означава руснак”.
Наследството на Сталин трябва да се изучава и изучава, за да разберем по-добре как да опазим Русия. Враговете ни го разбраха по-рано от нас и затова го калят толкова - от калта да не видим кой е той.
Сега за документите. Удивително е, че най-напред се обръща внимание на православие, за другите конфесии, както е казано, ЦК ще вземе решение допълнително. Сега допълнителното решение го вземат вече не в ЦК, а противниците на ЦК. Каква армия от сектанти, включително сатанински, е спусната в нашата страна. Това е по-страшно от всяко безбожие. Макар че Сталин не трябва да бъде обвиняван в безбожие. Впрочем, от безбожието хората идват при вярата. Както покойният Солоухин обичаше да повтаря: вярата е гвоздей. Колкото повече бият по нея, толкова по-дълбоко влиза. Сектантството не е гвоздей, а мушици, които всичко облепват и хапят страшно. Отбраняваш се - отбраняваш се от техните ухапвания, и - дай Боже да не се отпуснеш.
Аз не съм политик, не съм учен, аз съм писател-свещеник и повече по интуиция почувствах всичко това.
Искам да продължа по-нататък. Комунизмът, придържащ се към материалистичната доктрина, в Русия придоби друго значение, и ние не трябва да го изхвърляме от сметките, неслучайно сега комунистът може да бъде вярващ човек, и най-напред трябва да бъде патриот на страната си. Както е казано и от Апостола: който не се грижи за своите, е по-лош от невярващия. А и самото отношение към земните блага у комунистите е християнско: благата трябва да принадлежат на всички. Когато те принадлежат на един-единствен, е страшно. Апостол Яков казва: “Дойдете сега вие, богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни” (Яков, гл.5, ст.1-3).
Комунизмът като история в Русия ще остане, това е нашата руска история. В изграждането на богоносната страна, Свята Рус, той ще играе съвсем не последна роля. Сталин изигра за това първа роля. Неслучайно той, по свидетелството на Солоухин, в последните пет години се подписва не генерален секретар, а просто Й. Сталин.
Трябва да разберем и съвременните комунисти, като близки на нас, вярващите.
Болно ми е да слушам как някои свещеници (при това неизпитали гонения) горят от ненавист към тях. Считам усърдието им за неразумно и нехристиянско. Християнинът трябва да бъде състрадателен към заблудилите се и към враговете си, и особено ако ги счита за такива, да се отнася с любов.
Желая процъфтяването на нашата майка Русия, Бог с нас. Поради това и безбожието у нас служи за по-голямо проявление на нашата вяра.
Наш современник. 1999, №12. С.223-224.
