Димитрий Дудко

превод: Литературен свят

… Забелязал съм, че у нас, в Русия се подлагат на осъждане онези, които имат държавническа насока. Държавността се причислява към порока, към престъплението. Така осъдили държавника Иван Грозни, разширил границите на Русия, обвинявайки го в жестокост. Макар че би трябвало да се замислим може ли да се моли за всички екзекутирани жесток човек? Не е ли това акт на любов? Колкото и да е странно, в продължение на много години за Иван Грозни се застъпили само Сталин и в наше време - митрополит Йоан Санкт Петербургски. Така осъдили и свети Йосиф Волоцки, победил ереста на жидовстващите и може би задълго задържал духовния хаос в Русия. И той пред лицето на съдиите се оказал жесток, макар че бил добър по душа човек.

Сега дойде времето да се реабилитира Сталин. Впрочем, не само него, а и самото понятие държавност. Днес нагледно можем да видим какво престъпление е липсата на държавност и какво благо е държавността! Колкото и да крещят, че в съветско време мнозина са загинали в лагери, онези смърти не могат да се сравнят с днешно време: колко загиват сега без съд и следствие, безнаказано, без вест. Целият ограбен и излъган народ сега въздиша: ако беше Сталин, нямаше да има такава разруха.

Но това е реабилитация, така да се каже - от човешка гледна точка, а ми предстои да я разгледам от духовна, тъй като съм свещеник.

Ще започна с въпрос. Кое е по-добре - “деспотизмът” на сталинските времена или демокрацията в наше време - сталинци, кажете, -  с нейния деспотизъм, потискане на свободата, принизяване на личността?  Либерализмът, демокрацията означава права, пълна свобода на всичко.

Не, господа, пред жестокостта на демокрацията бледнее всеки деспотизъм. Кажете кога са били повече нещастните, затворниците, макар и не в затвори, кога престъпността  и безнравствеността са имали такава свобода на улиците и по телевизията, в печата и извън него? Кога, в какви времена, целият народ, с изключение на малцина, е стоял гладен? Кога и какви управници с такъв цинизъм, както сега, са разрушавали собствената си икономика в полза на по-силния съсед?

Но ще ме попитат: как всичко, което казвам, се съгласува с християнските понятия? Християнството да не се поддържа от атеизма? Та нали при сталинския деспотизъм всичко беше оплетено от атеизъм. Атеизмът беше навсякъде.

Но явно неслучайно философът Н.Бердяев казва: атеизмът е врата към Бога от черния вход. И сега виждаме как мнозина атеисти станаха истински вярващи. Никога няма да забравя как един високопоставен атеист-комунист ми каза, че макар и комунист и атеист, е възпитан в православната традиция. Да, колкото и да е странно, но в руския атеизъм-социализъм има и православна традиция, затова комунистическото движение в Русия се вписва в руската история. Това е част от нашата история, която не можеш да зачеркнеш. А ще бъде ли днешната демокрация част от нашата история, при все, че тя не предприема нищо, без да се посъветва със Запада? Тя е чуждо явление за Русия!

Сталин беше деспот, да, но той беше по-близо до Бога. Макар и поради това, че атеизмът е врата през черния вход. Демократите, колкото и да се обявяват за вярващи, вярват само в Златния телец, в бизнеса, в мамона … А в Евангелието е казано направо: не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона!

Искам да припомня как нашите патриарси, особено Сергий и Алексий, наричаха Сталин даден от Бога вожд. Към тях се присъединиха и други, такива като големия учен и богослов Архиепископ Лука Войно-Ясенецки. Той, впрочем, също е лежал при Сталин, но това не му попречи да нарече Сталин даден от Бога.

Да, Сталин ни е дарен от Бога, той създаде такава държава, която колкото и да рушат, все не могат да разрушат до край. И повалена се страхуват от нея прехвалените  капиталистически страни. И онова, над което са се смели постоянно: поставил решетка. Цар Петър пробил прозорец към Европа, а Сталин го затворил. Значи, правилно е постъпил (далече сме от мисълта да не общуваме със Запада), защото при него не видяхме такова морално разложение, такава престъпност, която виждаме сега, когато сме захвърлили тази решетка.

Колкото и да е горчиво да се каже, но решетка към Запада ни е необходима, тя е за  благото на Русия. Тя ни помага да видим неповторимостта, самобитността на Русия, като свята Рус, богоносна страна, и, ако щете, Трети Рим в най-добрия смисъл на това понятие. А Четвърти няма да има - и това е вярно.

Сталин има такъв израз: миналото принадлежи на Бога. На Бога с главна буква. Как трябва да се разбира това? Миналото е остаряло? Или миналото е целият ни земен живот, а настоящето е само в другия свят. А аз мисля така. Под минало трябва да се разбира онова, което може да се предостави само на Божия съд, само Бог може всичко да отсъди правилно. Мое е отмъщението и Аз ще въздам. Нашият съд е просто съд човешки, това в най-добрия смисъл на думата, но той е субективен, егоистичен, само за себе си. Така че ако от Божия гледна точка се види Сталин, той наистина е особен човек, даден ни от Бога, пазен от Бога, за което свидетелстват дори противниците му.

Хайде накрая да се разберем в едно. Ако беше победил Троцки с неговата перманентна революция, отдавна щяхме да бъдем наистина, а не по наименование, както при Сталин, винтчета. Всички щяха да са трудова армия за някакви тъмни сили. Но именно Сталин доказа практически, че социализмът може да се построи в една страна и - запази Русия. Да, Сталин запази Русия, показа какво значи тя за целия свят, в това ни предстои да се убедим.

Затова аз, като православен християнин и руски патриот, ниско се покланям на Сталин.

Но, чувам, на кого се кланяш, на Антихриста ли?

Ще ви задам въпрос. Антихристът ще дойде от атеистите или от вярващите? Там е работата, че от вярващите, той ще се кълне в Библията. Затова и твърдя, както е по Евангелието: един казал - ще дойда и не дошъл, друг казал: няма да ида и отишъл.

Сталин  външно е атеист, но в действителност е вярващ човек, това може да се докаже с факти, ако не бяха рамките на нашата статия. Неслучайно когато почина, в Руската православна Църква пяха „Вечна му памет”, това не можеше да стане просто така в най-”безбожното” време. Неслучайно той учи в Духовната Семинария, макар че загубва там вярата си, за да я намери по-късно истински. А ние не разбираме това … Но най-важното все пак е, че Сталин по бащински се грижеше за Русия. И затова той, поне според мен, законно стои редом до Суворов …